— М’билу! — долетя силен вик, многократно умножен от затворения каньон. Моментално Ейксхафт скочи на върха на едно възвишение и размаха ръка в предварително установения сигнал. Фодрамите се втурнаха надолу по склона, размахали брадви, тояги и мечове, отправяйки се към сенчестата сцена пред себе си.
— М’билу!
Стените на Адунлок многократно си препредадоха вика. Ръцете на жреца се спуснаха и за миг се опряха в гърба на русокосия младеж, който неподозиращо стоеше на един фут от мрака.
С крайчеца на окото си видя внезапно движение отдясно. Нещо се удари в гърдите му, поваляйки го настрана в прохода.
— Какво…!? — викна жрецът. Опита се да се изправи на крака. Един от пленниците! Не е ли бил упоен?
За миг хаос настана зад Лийт, а последният замечтано стоеше на ръба на гибелта. Двамата пазачи се втурнаха, но бяха прекалено далече.
— Стражи! — викна маскираният, сетне отново му бе изкаран въздухът. Противеше се на пленника с все сили, осъзнавайки внезапно, че се бори за живота си, и с големи усилия съумя да го изтласка.
Мъжът срещу него бе строен и жилав, без следа от унес. Вторият чужденец, помисли си жрецът. По някаква причина в ума му запрескачаха подробностите по приготвянето на наркотика, умение, с което се гордееше. Упойката може би не действа на чужденци. Но той беше в несвяст само преди половин час — лично проверих!
Тогава чужденецът отново се хвърли към него, направи заблуждаващо движение надясно и препъна жреца. Последният падна на земята, понесен от инерцията си до самия ръб на Хелиг Холт. Обхвана го неописуем ужас, гърдите му се стегнаха, сърцето му щеше да се пръсне. Крак се стовари върху главата му. Панически се протегна да се хване за нещо, ала улови само въздух. Погледна нагоре и видя грубите очертания на Хелиг Холт да се смаляват.
Не и без наркотика! — изкрещя умът му. Сетне, докато въздухът свистеше около него, злите лица се появиха, дърпайки и бутайки тялото му надолу към мрачната, влажна пропаст. За теб, Майко! Викът му бе погълнат от гибелта.
Фемандерак не губи нито миг да наблюдава полета на жреца, а се приготви да посрещне пазачите. Яки ръце се протягаха към него, ала той танцуваше надалеч от тях, сграбчвайки пътьом Лийт и повличайки го със себе си. Фирейнският младеж се стовари на земята, загубил равновесие от рязкото движение, и Фемандерак трябваше да се изправи срещу стражите самичък.
Широчината на вдълбания проход не позволяваше и на двамата да го нападнат едновременно. По-едрият от тях се втурна напред, с вдигнат в левицата меч, убеден в уменията си да се оправи с чужденеца. Замахна към голото стройно тяло, ала то се измести настрана със забележителна ловкост. Отново замахна; и пак острието му срещна само въздух. Пазачът започна да се вбесява.
Другарят му погледна за момент, сетне се обърна и с все сили затича на другата страна, с намерението да заобиколи Хелиг Холт и излезе в гръб на пленниците.
Едрият пазач грабна широкия меч с две ръце и започна да замахва мощно, ала някак мършавата фигура съумяваше да избегне всеки удар. Боецът пристъпи напред с намерението да изтласка Фемандерак в пропастта. В този миг Лийт, проснат на земята, полузамаян от наркотика, се опита да се изправи, успявайки единствено да покоси пазача, който падна отгоре му. Сблъсъкът зашемети младежа. Воинът се опита да се задържи, но съумя единствено да хване един от краката на Лийт и двамата се хлъзнаха към пропастта, от която се разнасяше силна и влажна земна миризма.
Фемандерак сграбчи един от профучалите крайници, за да попречи на съкилийника си да полети в пропастта. За миг държеше ръка, ала хватката му се отпусна и ръката започна да се изплъзва. Стисна китката с цялата си сила. Сега и двете фигури висяха отчасти над ямата, двойната им тежест неумолимо придърпвайки Фемандерак към лакомата чернота. Трябва да го пуснеш, проплака умът му, или и тримата ще умрете!
Дръж здраво! — долетя глас нейде дълбоко в него. — Не се предавай! За миг и трите тела се олюляваха на самия ръб, сетне Фемандерак отскочи назад в прохода, като че е бил бутнат. Първоначално си помисли, че е пуснал останалите, сетне осъзна, че все още държи Лийт, който частично висеше над пропастта. Бързо го извлече на безопасно място. Кожата на момчето бе разкъсана, където пазачът се бе държал за коляното му, но от самия пазач нямаше и следа.