— Може би всички сме такива — отговори възрастният фермер.
— Ако успеем да прекосим селцата в Трейка, съумеем да се промъкнем покрай прословутите рампартски обирджии и се преборим с бюрокращината на Деювър, може и да стигнем до Инструър. Ала кой ще ни повярва?
— Брудуонецът ни ще ги убеди — на Фарр не му харесваха тези неуверени приказки.
— Запознат съм с Желязната врата — рече Кърр. — Ще ни е нужно нещо много повече от брудуонец, за да я преодолеем. Ще имаме нужда от пари или влияние, а може би и от двете, и то в големи количества.
Навън суграшицата заплющя още по-силно върху закепенчените прозорци и той се намръщи.
— Искаш да кажеш, че трябва да си платим, за да предупредим Съвета на Фалта? Как е възможно това? — Фарр бе шашнат.
— Те не знаят, че носим важно предупреждение. За тях ще бъдем поредните молители, проявяващи претенции към парче земя или дял от наследство. Казват, че в Инструър политиката е изкуството на търпението.
— И защо не ни каза по-рано? — настояваше Фарр, в гласа му се долавяше нещо от старата пламенност. — Ако си прав, то каква надежда имаме?
— Имам връзки в града, хора, които могат да са ни от полза в уреждането на аудиенция.
— Връзки? — рече Перду, объркан. — Прощавай, но какви връзки във Великия град би могъл да има фермер от най-затънтения крайчец на Фалта?
Известно време Кърр разяснява за Часовоите, изразявайки надеждата си, че в Инструър организацията все още притежава известно влияние — ала запазвайки съмненията и страховете за себе си — докато вън градушката бе заменена от студен дъжд.
Бяха прекъснати от двете жени, Парлевааг и Индретт. Жената от Лулеа бе пребледняла и другата я подкрепяше. Двете седнаха тежко на масата.
— Индретт! — възкликна Кърр. — Не изглеждаш никак добре! Какво има?
— Болна съм — дрезгаво отвърна тя. — Простудила съм се.
— Това решава нещата — обяви фермерът. — Няма да продължаваме, докато времето не се оправи и Индретт не се възстанови. На всички ни се струпа много — а на Индретт повече от когото и да било — и имаме нужда от отдих. Така или иначе няма смисъл от бързане. Би било глупаво да си потрошим здравето до Инструър и стигайки там да не сме в състояние да поискаме аудиенция.
— Бих искала да изчакам няколко дни — рече Индретт, усилието от говоренето прорязало болезнени черти по изпитото й лице.
— Възможно е да получим новини за Манум и Лийт.
Възможно е, помисли си Кърр. Ала не е особено вероятно. Храбро, ала глупаво бе впускането в сърцевината на уайдузките земи в преследване на момче, което вероятно е било вече мъртво. И сега сме принудени да се оправяме без опита на Търговеца. Фермерът започна да брои наум: Манум, Лийт, Уайра, хауфута. Колцина още ще изгубим?
Индретт дишаше тежко с безжизнени очи, а Кърр започна да си припомня последните няколко месеца. Спомни си Искелвена и нощта, в която бе пренощувал в разтърсения от бурята дом на Манум. Колко различни бяха изглеждали тези очи тогава — ала несъмнено и неговите собствени също не бяха минали без промяна. За нейно добро трябваше да останат във Виндстроп Хаус седмици наред, събирайки сили, докато тя най-накрая бъде готова да се отправи на остатъка от пътуването — разстояние, не по-малко от вече изминатото досега.
Ала Компанията не можеше да чака. Вече бе изминала година от бягството на Манум от Андратан; кой знае колко време щеше да е нужно за мобилизацията на фалтанските армии? Дали Брудуо вече не стоеше в готовност до Просеката, заплашвайки Фалта с тотална разруха? Или — това бе най-големият му ужас — Манум се е заблудил и прекосяваха света без причина?
Три дни. Повече Кърр не можеше да си позволи да чака. Ако Индретт не бе готова да пътува дотогава, щяха да я поверят на грижите на фодрамите, а останалите да продължат напред. Взел решение, фермерът се отпусна и допи бульона си.
След кратко обсъждане относно съдбата на пленника, Компанията прие предложението на Кърр. Договориха се със собственика на търговския пункт — въоръжен фодрамски пазач, постоянно да бди над брудуонеца. Казаха му, че свирепият пленник е фирейнски престъпник, когото пътниците възнамеряват да изправят пред Съвета на Фалта. Собственикът не изглеждаше особено убеден в историята им, ала с готовност прие парите.
През следващите три дни мъжете разглеждаха наоколо, а жените предпочетоха да останат вътре. Продължаваше да вали ситен дъждец, загубил северния си хлад от дългото пътуване над топлата гора, ала достатъчно постоянен да прокуди от улиците всички без най-дръзките фодрами. Фарр, Перду, Кърр и Хал оглеждаха многобройните сергии с вдигнати качулки, удивлявайки се на разнообразните стоки — и домашни, и екзотични.