В южния край на селището имаше малка борова горичка, край която мнозина от възрастните прекарваха времето си, наблюдавайки неспирната търговия, припомняйки си за времето, когато залагали капани или бродели из горите, въоръжени само с двуостра брадва. Много от тях, помъдрели и беззъби, носеха окачен на колана си мекапал и бяха облечени в удобни за пътуване дрехи, като че очакваха всеки момент да се отправят на път, или се надпреварваха да видят кой по-успешно ще окарикатури фодрамски търговец на кожи. Тук четиримата мъже от Компанията си убиваха времето следобед, слушайки разговорите или просто почивайки си под сушината на дърветата. Често минаваха коли, болшинството от тях натоварени с продукция от близките ферми. Каруцарите си разменяха със старците добродушни закачки, останали неразбрани за членовете на Компанията, тъй като бяха на фодрамски, ала смеха разбираха добре — бяха се запознали с веселостта на фодрамите.
Следобед на третия ден двойка канута спря на брега от лявата страна на пътя и шестима изморени фодрами пренесоха балите си на сушата. Бавно пристъпиха до старците, очевидно доволни от себе си.
— Тези мъже си мислят, че са първите, докарали кожи за сезона — прошепна Фарр на Кърр. — Бас държа.
Фермерът вдигна вежди и кимна.
След няколко мига търговците поклатиха невярващо глави и погледнаха към мъжете от Компанията, към които фодрамските старци сочеха весело. Очевидно търговците не бяха очаквали да бъдат изпреварени и не бяха особено доволни. Един от тях, щъркел с рошава коса, пристъпи до четиримата.
— Чувам, че сте се отправили по Южния маршрут рано пролетес — каза той на общия език, а думите му прозвучаха по-скоро като обвинение, не като въпрос.
Кърр кимна.
— Попаднали сте на началника.
Кърр кимна отново.
— И каква работа имате в земите на фодрамите? — въпросът бе произнесен провлачено, лениво, ала в него се долавяше недвусмислена заплаха.
— Никаква — отвърна дружелюбно Кърр. — Пътувахме към Инструър по Западния път от Фирейнс. Срещата с лидера ви бе от полза и за двете страни, така че ние им помогнахме да пренесат кожите до Виндстроп Хаус в замяна на пропуск да прекосим земите ви.
Смисълът на думите му бе повече от ясен — притежаваха позволение и трябваше да бъдат оставени на спокойствие.
Ала младежът не се отказваше тъй лесно:
— Помогнали? — високо рече той с престорена недоверчивост. — Помогнали? По-скоро пасажери. Бреме.
Фарр гневно пристъпи напред, ала протегнатата ръка на Кърр го спря.
— Мълчи си — изсъска през зъби фермерът. — Опитва се да ни ядоса.
— И успява — просъска в отговор Фарр.
— И как се озовахте тук тъй рано? — продължи младежът, окуражен от струпалите се старци, жадни за развлечение в скучния следобед. — Снега ли прекопахте или литнахте отгоре му? Ние бяхме задържани за една седмица на север.
— Спуснахме се по бързеите на Мосбанк — сопна се Фарр, преди Кърр да го спре. — Не е лошо като за пасажери, а?
Младежът изненадано отстъпи назад.
— Началникът бързеите ли е преминал? — запита той групата старци.
Те кимнаха.
Младежът подсвирна, сетне се обърна кръгом и отиде при другарите си, за да им помогне с товара.
Един от старците заговори:
— Извиняваме се за поведението му. Загуби баща си в бързеите миналата година. Оттогава не е същият.
Обади се друг възрастен фодрамец, играейки си с мекапала си:
— Обаче младокът беше прав за някои неща. Какво правят група западняци по Южния маршрут? И каква работа са имали край Щефл преди няколко дни? Точно по време на набезите на уайдузите. Върнаха се с различни хора от тези, с които потеглиха оттук. Говорете. Кой е мъжът със сивото наметало, онзи, когото държите в плен? Да не сте уайдузки шпиони?
Взираше се в тях с лукави очи, виждайки, че въпросите му са ударили целта.
— Да вървим — тихо каза Фарр.
— Не, трябва да изясним това — отвърна Кърр и си пое дълбоко въздух. Колко от истината беше безопасно да разкрие?
— Навлязохме в Уитвества по Западния път, за да преследваме главорези, отвлекли трима от приятелите ни. По границата на Фирейнс, близо до форт Брумал, срещнахме лидера и тримата му спътници, които ни предложиха да ни отведат до Виндстроп Хаус по пряк път. Оттам се отправихме към Щефл, където устроихме засада на престъпниците и освободихме приятелите си. Един от нас бе убит, уайдузите отвлякоха друг и трети от групата ни се присъедини към лидера ви, за да ги преследва. Ние се завърнахме във Виндстроп Хаус, за да се възстановим, не и без помощта на щедрото фодрамско гостоприемство.