Доминиращ звук бе водата — последица от обилните валежи. Капеше от дърветата по коси, носове, бузи и наметала; сблъскваше се със скали, неуморно търсейки и най-малкия процеп; сбираше се в падини, скоро превърнали се в локви; вливаше се във всяко ручейче и поточе, дирейки ниските места, накрая отправяйки се към Мосбанк. Самият друм също се превърна в рекичка — или по-точно, в поредица от рекички, стичащи се по нанадолнището. Това принуди пътниците да потърсят сух алтернативен път.
Не срещаха особено много люде. Макар сега да се намираха в населени места, живеещите по южните краища на гората бяха достатъчно разумни да отложат почти всички пътувания, когато духаше влажният южняк.
Вместо както обичайно да промени посока и да задуха от север, вятърът продължи да вее от юг, ден след ден запращайки неспирен дъжд върху пътниците. Един следобед, все още на около седмица път от Станлоу, Компанията откри сушина под огромно, изкоренено дърво, запали огън и се опита да се изсуши.
— Да бяхме купили кану, с което да се спуснем по реката до Станлоу — размишляваше Кърр. — Със сигурност щяхме да се придвижваме далеч по-бързо.
— Не се качвам повече в едно от тези неща, каквото и да става! — противопостави се Перду. — Още сънувам кошмари от бързеите.
— Според фодрамите след Виндстроп Хаус няма бързеи.
— Дори и водата да е напълно застинала, пак ще предпочета сушата — отвърна Перду, шегувайки се само наполовина.
Фарр се приведе:
— С това време не виждам да имаш избор. На пътя има не по-малко вода от реката!
Кърр се изсмя:
— Да, едно-две канута щяха да свършат работа.
— Трябват ни няколко слънчеви дни — настоя Фарр. — Не спирам да си мисля за пролетта по склоновете на Винкулен. Не е част от Уитвества, ала поне е слънчево.
Компанията се свиваше край огъня, чакайки пламтящите му пипала да ги достигнат и изсушат. Въздухът около тях се сгря и можеха да свалят подгизналите наметки. Хал и Индретт приготвяха гореща супа.
— Помните ли как изглежда земята без дървета? — Индретт започваше да опознава спасителите си и си възвръщаше живостта.
Перду се обърна към нея:
— Със седмици сме сред гората, ала аз още си спомням виддата. Тези дървета са само сенки, снегът е вечен.
— Ала снегът се топи напролет — отвърна Индретт. — Тъй че гората е по-постоянна от снега.
— Самозалъгване — отвърна феннито. — Снегът е господар на севера. В шатрите си разказваме история за снега и гората.
— Да я чуем — изръмжа Кърр. — Убеден съм, че нарочно насочваше разговора, за да имаш възможността да ни нагостиш с поредните нравоучения на фенните.
— Всъщност е по-добре да бъде предадена от опитен разказвач — той потупа Парлевааг по рамото, сетне заговори тихо на срамежливата жена. Тя поклати глава, но той настоя. Индретт й се усмихна окуражително. Ще й помогне да се отпусне, помисли си тя.
— Великият бог Куали владеел света — започна Парвелааг, а Перду превеждаше, — покорил го под сняг и лед. Диханието му обгръщало земята и обитателите й не могли да избягат от властта му, нито имали някаква надежда да я прекратят.
Една сурова зима била организирана среща край Стиггесбрийн, големият леден език в Гросберген край Челюстните планини. Мнозина се били стекли там: представители на птиците, животните и насекомите се присъединили към реките и езерата, планините и хълмовете, за да обсъдят как да се отърват от бога.
— Той иска целия свят само за себе си — оплакала се кафявата мечка. — Не се интересува дали ние ще оживеем или не.
— Може би се интересува — казал еленът, раздвижил се неловко под гладния взор на мечката. — Ако всички загинем, не би имал с кого да се развлича и кой да му отдава почит.
— Дори и ако можехме само да скъсим зимното си заточение — избълбукал един от потоците, — животът ни би станал по-търпим.
И тъй разговорите продължавали, всеки от присъстващите изплаквал недоволството си, ала никой не могъл да предложи решение.
Тогава дотичал човекът.
— Защо организирате среща, без да ме поканите? — рекъл той.
— Съжаляваме — отвърнали те, — не знаехме, че са останали хора в земите на Куали.
— Не са, макар нявга да имаше. Зимите ни изтласкаха на юг. Останахме малцина, принудени да се борим по границите между морето и земята.