Един ден бяха говорили за това, ала тя не бе открила нужните думи, с които да изрази чувствата си, както и не бе съумяла да му разкаже за мрачните години на детството. Така че той не бе могъл да й помогне и се бе завърнал към собственото си призвание. Тогава бе дошъл онзи съдбовен ден, когато волята на краля го бе откъснала от нея, отвличайки и сиянието.
Гледайки гасненето на Клейтаф Нортр, Индретт осъзна, че не бе искала точно Манум. Да, обичаше го, ала качествата му не бяха причината тя да се почувства привлечена към него преди всички онези години. С отвратително чувство, пуснало корени в нея, тя бе принудена да признае истината. Бе видяла в Търговеца начин да избяга. Начин да загърби клюките, спомена за онова лице, безсилието и привидно безкрайните нощи.
Тя бе използвана, знаеше. Още от времето, когато беше достатъчно голяма да почувства срам, се бе заклела никога да не използва друг човек по начина, по който тя бе употребена. Ала заричането се бе оказало недостатъчно; бе използвала мъжа, чийто спътник в живота бе станала, само като средство да започне отначало. И сега, когато съпругът й се мъчеше да спаси сина им, тя се чувстваше засрамена от себичността си. Добре се учеше от баща си.
А гаснещото Северно сияние не я съдеше. Все още усещаше топлината му.
— Приятели — прошепна тя с изчезването им, — верни мои приятели, сбогом. Не ще ви забравя отново.
Когато Индретт най-накрая стана от скалата, бледите пръсти на зората започваха да отмятат диамантената завивка на нощта. Звезда подир звезда изчезваха, потопени в обилната дневна светлина — символ, чието значение не й убягна. Изправи се и протегна схванати мускули, прогонвайки с масаж болката от десния лакът, където брудуонците я бяха ударили. Причинената от тях болка никога не потъва, помисли си тя.
В лагера имаше раздвижване. Индретт се намръщи, беше прекалено рано дори и за Хал, но някой бързо се движеше край раниците им. Не беше Хал, защото не накуцваше. Объркана, тя пристъпи напред. Намираше се на около петдесет ярда, когато фигурата се изправи, държейки нещо — меч — в ръка. Главата бе извърната настрани, ала наметката не можеше да бъде сбъркана.
Индретт нямаше време да се ужасява. За част от мига понечи да извика, ала се спря при мисълта какво можеше да стори брудуонецът на беззащитните пътници, докато те бавно се отърсваха от съня. Вместо това тя внимателно приклекна извън полезрението му, благодарна, че шумът на водата заглушава прокрадването й сред дърветата, докато търсеше нещо подходящо за въоръжаване. Камънаци и клони имаше в изобилие. Тя вдигна един тежък клон и особено зловещ на вид камък, сетне се огледа за прикритие.
Сивият силует продължаваше да рови из принадлежностите на Компанията. Индретт се зачуди колко време остава, преди фигурата да реши да използва меча си. Стрелваше се между дърветата, опитвайки се да се държи в сенките. Оставаха десет ярда.
Една от проснатите фигури се размърда в съня си, сетне изсумтя, разбуждайки се. Следовникът подскочи, сграбчил торба с провизии в едната си ръка и меча в другата. Индретт се втурна напред, ала твърде късно. Последователят вдигна оръжието си и замахна с ужасяваща сила към раздвижилата се фигура, върху която мечът се стовари с глух удар. Брудуонецът се отдръпна, обърна се и понечи да избяга. Миг по-късно Индретт влетя в лагера с камък в едната ръка и тояга в другата.
Последователят се обърна с лице към нея, отметнал качулката си назад, арогантно самоуверен, без следа от изненада. С плавно движение подскочи напред и нанесе удар. Тя се извъртя и острието нарани ръката й, принуждавайки я да изпусне камъка с болезнен вик.
Мечът отново разсече въздуха, ала този път викът дойде от брудуонеца, тъй като Индретт отрази удара му с клона. Понечи да атакува отново, ала останалите вече се раздвижваха и това го накара да промени решението си. Без да я изпуска от очи, пристъпи назад и взе торбата с провизии, която бе пуснал на земята. Сетне понечи да побегне, ала се изправи точно срещу изпуснатия от Индретт камък, понастоящем намиращ се в ръката на Фарр. Замах — и брудуонецът се стовари в безсъзнание на земята.
След миг в лагера цареше суматоха. Фарр стягаше здраво ръцете на следовника, докато Кърр, Перду, Парлевааг и Стела потриваха очи и се мъчеха да влязат в крак със събитията. Жената фенни шокирана притича до Индретт, чиято наранена ръка висеше безжизнено и кървеше обилно.