— Вържете го здраво! — излая Кърр, докато Фарр и Перду пристягаха въжетата толкова стегнато, че се впиха в месото. Фермерът дотича до Индретт и Парлевааг, която държеше високо вдигната ръката на предпоследната.
— Хал! — викна старецът. — Имаме работа за теб!
Ала завивките на Хал не се размърдаха.
— Убил го е, убил го е! — зави Индретт. — Оставете ме да го видя!
Тя се отскубна, дотича до сина си, спъна се и падна край огъня. Парлевааг се опита да й помогне да се изправи, ала другата жена бе загубила съзнание.
— Помогнете ми! — викна Кърр, докато отиваше към мястото, където лежеше Хал. В завивките имаше дълъг прорез. Фермерът нетърпеливо ги захвърли настрана.
— Хал! — провикна се той. — Добре ли си?
При отмахването на последните завивки тялото се извъртя настрана, ала друго движение не последва.
— Няма кръв — забеляза Перду. — Ала изглежда ранен. Какво се е случило?
— Нямам представа — отвърна Кърр със спадащо напрежение в гласа си, тъй като установи, че сакатият младеж диша. — Погледни — на челото му има белег. Бил е ударен с меч… този ли е?
Посочи към окървавеното острие до Фарр.
— За щастие това е бил мечът на Хал, ръждясал и захабен. Дори и брудуонецът не е имал достатъчно сила, за да пререже одеялата. Ала силата на удара трябва да го е зашеметила.
Останалите кимнаха облекчено.
Кърр изпрати Фарр да донесе прясна вода, докато Перду и Парлевааг приготвяха превръзки за Хал и Индретт. Бледа, ала решителна, последната се бе свестила и стискайки ранената си дясна ръка, отиде при сина си.
— Как се случи това? — запита Кърр с ясно долавящи се нотки на гняв.
— Не зная — отвърна разкаяно Фарр. — Привечер проверихме връзките и бяха стегнати както винаги. Някак трябва да ги е разхлабил. Не бяха прерязани.
— Имали сме късмет — продължи старият фермер. — Ако Индретт не го беше разсеяла, никой от нас нямаше да е жив в този момент. Разбирате ли? Щеше да убие всички ни.
Фарр и Перду кимнаха мрачно.
— Започвам да се чудя дали няма да е по-добре да го убием. Прекалено е опасен да се опитваме да го отведем в Инструър, това е като да се опитваш да угасиш горски пожар с шепи — Кърр поклати глава. — Ще помисля за това по-късно. Вие двамата проверете вървите отново. Стегнете ги дори още. Нямам нищо против да го нараните, стига да го оставите жив — засега.
— Не — дойде глас. — Не го наранявайте. Ако искаме да ни е от полза, трябва да спечелим доверието му.
Кърр се обърна и видя Хал, с вече завръщащо руменината си лице, да се изправя, притиснал кърпа към слепоочието си.
— Какво имаш предвид? — запита старецът. Как така се възстанови толкова бързо?
— Каквото чу. Планът ни зависи не само от това да го изправим пред Съвета на Фалта, но и да го окуражим да свидетелства за брудуонските планове.
— Откога в плановете ни влиза той да говори пред съвета? — запелтечи от яд Кърр. — Нима няма да е достатъчно да го видят? Произходът му е очевиден!
— Ако беше достатъчно просто да го зърнат, нямаше да се будиш посред нощ, чудейки се как да убедиш членовете на съвета в надвисналата над Фалта заплаха. Това е единственият ни шанс. Трябва да спечелим доверието му.
— Не и доколкото зависи от мен — ядно отвърна Кърр. — Този човек е закоравял убиец, отговорен за смъртта на безброй невинни люде, на косъм да бъде отговорен и за моята собствена гибел. Отказвам да поема риска. Взех решение — ще бъде умъртвен.
Хал несигурно се изправи.
— Нека аз поема отговорността за него — рече сакатият младеж. — Виждал съм много подобни животни. Притиснати в ъгъла и изплашени, нападащи без разлика приятел и враг. Той е човек, а не звяр, и със сигурност ще отвърне на обичта и доверието с по-голяма готовност от животните. Повери го на мен. Нека аз се грижа за него. Или го убийте и да изоставим задачата си.
Кърр потъна в мълчание за дълго време, преценявайки алтернативите. Имаше ли избор? Брудуонецът се бе оказал опасен за Компанията и сега чакаше неизбежната си смърт с безразличен поглед. За доброто на Компанията, той трябваше да умре.
Ами ако Хал бе прав? Ако наистина можеше да бъде убеден да свидетелства пред съвета? Със сигурност тогава ще се вслушат в думите му и ще вземат мерки. Хал бе прав в едно — много безсънни нощи бе прекарал в размисли как да убеди сановниците. Може би брудуонецът трябваше да бъде пощаден за доброто на Фалта.
Нямаше алтернатива. Да повери сигурността на Компанията в ръцете на сакат юноша, когато двама зрели, силни мъже се бяха провалили? Никога. Ала фермерът се замисляше сериозно над предложението на Хал. Защо, след като бе тъй абсурдно? Защото Хал е много убедителен. Може да те накара да се замислиш над нещо малоумно като да му повериш пленника. Какво ли може да постигне с брудуонеца?