Гласът му се връщаше обратно при тях с многократно ехо, очевидно бяха влезли в друга зала, ако можеше да се прецени по отекването, дори още по-голяма от Уамбакалвен. Огромни колони се простираха от земята до тавана и потокът лъкатушеше измежду тях. Лийт и Фемандерак излязоха от потока, движението стоплило ги въпреки студенината на водите.
— Знаеш ли, че аз съм единственият прекосил Великата пустиня даурианец?
Тази реплика не се стори тъй значима на Лийт, както тонът й изискваше, така че той измърмори нещо неразбираемо.
— Представи си Фирейнс да беше изолиран от света — настояваше Фемандерак. — Колко години щеше да отнеме, преди културата ви да се сведе до редица безсмислени ритуали?
Лийт поклати глава, сетне осъзна, че философът не можеше да го види.
— Не разбирам какво имаш предвид.
— Цял живот спорех с учените и водителите на страната си, опитвайки се да ги убедя, че е време отново да се намесим в делата на Фалта. Казвах им, че с изолацията си сме изгубили нещо. Ала не, водителите се страхуват да не изгубят мандата си, тъй нареченото миропомазване от Най-възвишения да бъдат пророци на думата Му; така че си остават изолирани, пазейки непоквареността — и безполезността си. Щом им заговорех, винаги ми напомняха за Даур Битан, историята на Рушителя — чувал ли си я? — който подирил собствен път, напуснал Долината и бил покварен.
— Ще те сполети неговата съдба — предупреждаваха ме те.
— Но ние сме орисани да бъдем пророците на Фалта — отвръщах аз. — Как ще го сторим, ако не сме там?
Ала логиката не можеше да надвие страха им от неизвестното. Помолих за разрешение да прекося Дессика, Великата пустиня; не го дадоха. Помолих за благословията им; изпроводиха ме с проклятие. Обвиниха ме в евангелистка ерес, рискуващ разлагащо влияние. Ти си пророк, каза глас в мен. Това е твоето призвание. Така че се сбогувах с учителя и със семейството си и последвах гласа.
Лийт, не искам да говоря зле за сънародниците си. Ще ми се да можех да опиша душевната им красота, крехка като най-чистия кристал. Притежават много от това, от което Фалта се нуждае, ала го крият, страхувайки се да не го загубят. Пребродих Фалта — от Сариста до Сна Вацта и от Немохайм до Строукс. Наследниците на Първородните не са забравили напълно Този, който ги е създал. От най-висшестоящия до последния човек се усеща слабият аромат на свещеност, макар да са минали много поколения, откакто Той ви е посетил с огъня.
А от теб, приятелю, се усеща нещо много по-силно от слаб аромат. Навсякъде около теб е. Ти си орисан за някакво велико дело; срещата ни е доказателство, че Най-възвишеният ръководи животите ни, и че не съм паднал жертва на същите изкушения като Рушителя. Само ако можех да те отведа със себе си обратно в Даурия, да те покажа пред Сбора на учените и им кажа, че от такива като теб ще се въздигне Десницата Божия — как не ще бъдат убедени?
Лийт нямаше възможност да отговори, макар останали незададени от срещата с отшелника въпроси да преливаха в него. Фемандерак продължи с нарастваща разпаленост:
— Ала те не ще ни приемат! Бях прокуден в изгнаничество заради ереста, в която вярвам. Сприятеляването ми с теб би било само доказателство за гнилотата ми. Най-възвишени, какво ще правим? Божията Десница скоро ще се разкрие, както предрича Арминия. Какво ще открие той? Хора заспали, хора изплашени, готов за нашествие враг! — тъжният му глас отекна из пещерите.
— Лийт — рече той, след като екотът затихна. — Какво ще правим?
Лулеанчанинът приседна на песъчливата земя, дирейки отговор.
— Нямам избор — промълви накрая. — Компанията ми бе натоварена с две задачи. Трябваше да спасим родителите ми от брудуонците, това сторихме. Сетне трябва да идем в Инструър и да предупредим Съвета на Фалта за предстоящата инвазия. Трябва да изляза от тези безкрайни пещери, да намеря приятелите си и да продължа делото.
— Ами Десницата Божия?
— Зная само казаното от теб и каквото баща ми ни каза за Андратан и въпросите, които му били задавани там. В Лулеа нямаше Десница при заминаването ни. Ние сме просто селце, фермери и занаятчии. Сред нас няма ни един могъщ воин.
— Значи група „селяни“ се отправила по дирите на брудуонски воини, слуги на Повелителите на страха или може би дори Повелители, и успяла да ги победи? Това е доказателство, че Най-възвишеният наистина ви е избрал и незнайно за вас ви е предназначил да изпълните някаква цел. Кажи ми — щеше ли да повярваш на група от селото си, която се хвали, че е сразила едни от най-страховитите бойци в света?