Тук Западният път разсичаше земите прав като конец, свързващ двата града по възможно най-краткия маршрут. Строителите му със сигурност бяха имали предвид интересите на бъдещите му потребители. Ала на членовете на Компанията, пребродили Брейданската пустош през зимата и спуснали се по Южния маршрут, историите за умрели от жажда пътници се сториха преувеличени. Прекосиха земята за четири дни. Гледката радваше окото на случайния пътник, предлагаща отдих от монотонността на Уитвества, а и пътуването беше много по-бързо. Единственият недоволен бе Фарр, комуто гората вече бе започнала да липсва. Струваше му се, че е оставил и брат си, и сърцето си под смекчената светлина на листата — и че сега е сам.
На третото утро след Станлоу Компанията се събуди сред бляскав, замръзнал пейзаж. През деня скрежта бе превърнала няколкото срещнати тополи в деликатни скулптури. Крайпътната трева се ронеше при допир, водите замръзнаха в коритата си. Температурата не се повиши през целия ден и след продължително събиране на съчки Компанията заспа под зоркия поглед на два огъня.
Дните сред Северното мъртвило бяха дни на съответстващо мълчание. Стела бе застинала в собствения си смразен свят, задоволявайки се само с кратки отговори на най-належащите въпроси. На Кърр се струваше, че Парлевааг се измъчва от тъга, в невъзможност да открие утехата на приятелството сред Компанията. Нуждае се да бъде сред хората си, реши той. Дори и Перду не може да й помогне, макар да говори нейния език. Фарр бе натъжен от раздялата с фодрамите и Кърр не можеше да го разведри. Притесненията за липсващите син и съпруг подкосяваха Индретт. Макар да държеше главата си високо изправена и да се залисваше с работа, имаше моменти, когато тя потъваше в страховете си.
Оставаше Перду. Именно нему Кърр можа да повери част от водителските задължения. На третия и четвъртия ден двамата крачеха заедно начело, обсъждайки как да пристъпят към Съвета, разисквайки аргументация и подкупи. Кърр откри, че феннито е бавен, ала задълбочен мислител, способен да разсъждава, практичен човек, който не обичаше да спори, просто за да се намира на работа. Изглежда понасяше разделянето от семейството си по-лесно от останалите — а може би прикриваше болката си по-удачно. Разговорите с него позволяваха на Кърр да отбягва да мисли за собствената си мъка.
По принуда Компанията пътуваше със сгъстени редици. Кърр бе настоял Фарр и Перду да държат постоянно Хал под око, докато последният опитваше да се сближи с последователя, както Манум бе нарекъл младия брудуонец. Както винаги, Хал не говореше много с останалите, а изсъхналият му крак очевидно го болеше. Никой не можеше да каже дали отбелязва някакъв напредък с брудуонеца. За тях плененият воин бе едва овладяна стихия. Често изпитваха удивление, че все още е техен пленник, че не е разкъсал въжетата си с лекота, по подобие на някой легендарен гигант и не ги е смачкал небрежно като мухи. Всеки от Компанията се чудеше, защо брудуонецът не използва магическите си сили, за които ги бе предупредил Кроптър.
Пленникът напомняше на Хал за дивата котка, която бе открил в капан преди три или може би четири години. Беше огромна, много по-едра от котките, които неколцина селяни държаха за домашни любимци, отстъпила тихо при приближаването му. Поведението й го бе изненадало; бе виждал уловени котки, всички до една се мятаха яростно с размахани нокти. Ала не и тази. Изглеждаше, че не обръща внимание на болката; като че я нараняваше самото унижение от факта, че се е оставила да бъде заловена. Младежът бе чакал търпеливо цял ден, ала тя не му бе позволила да се приближи. Хал си спомняше как погреба трупа на другия ден.
Така че с брудуонеца бе търпелив; търпение, придобито от дългите самотни дни, прекарани в гората. Не направи нищо, с което да нарани гордостта на боеца. Следовникът не говореше никой от фалтанските езици, ала не го правеха и животните, с които Хал се бе сприятелявал. Разговаряха посредством сложна комбинация от знаци, думи и мимики, което значеше, че брудуонецът не можеше да скрие мислите си от младия фалтанец. Ала не бе отбелязан очевиден напредък и останалите от Компанията обсъждаха прекратяването на този рискован експеримент, предвид какво за малко не бе сторил последователят край Виндстроп Хаус.
Ала тогава Хал бе проявил небрежност, позволявайки на брудуонеца да използва магията си. Нямаше да допусне тази грешка отново. При всяка мисъл за пленника проверяваше бариерата, която бе поставил между последователя и източника на силата му.