Лийт не отговори, събирайки енергия за прескачането на малък поток. Двамата го прецапаха шумно, сетне се изкатериха сред горичка.
— Насам! — отекна вик нейде отдясно.
Лийт замръзна. Фемандерак реагира първи, грабвайки го за ръката и повличайки го наляво:
— Тичай! Бързо!
— Притиснете ги! — долетя друг глас, този път от лявата им страна, много по-наблизо. — Не може да са стигнали далече.
Фемандерак завъртя Лийт и двамата бързо се отправиха към ручея. След миг стояха на върха на брега, ала пътят им бе отрязан от трима мъже, застанали сред водите. Един от тях вдигна глава, видя ги и нададе вик. В този миг друга група с извадени мечове и ножове се появи от дърветата.
— Няма да се върна в Адунлок, няма да ме хвърлят в онази пропаст — изсъска отчаяно Лийт.
— Виж ти, виж ти, какво си имаме тук? — рече един. — Два елена попаднаха в капана. Но що за елени са тези? Глупави уайдузки елени, ако се съди по облеклото им. Не знаете ли, че не е безопасно да пасете из равнините?
Гласът му имаше грозни оттенъци.
Лийт не можа да разбере значението на думите на мъжа, ала Фемандерак заговори.
— Ние не сме уайдузи, макар да сме облечени в техни дрехи. Избягахме от Адунлок и търсим закрила при трейканците. Какви сте вие?
— Ние сме трейкански ловци от Инч Чантър — отвърна мъжът. Околните се отпуснаха и свалиха оръжия. — Помислихме ви за елени — глупави, шумни животни — ала вие не се оказахте нито елени, нито уайдузи. Избягали от Адунлок, думаш? Доста смелост се иска за това.
Чернокосият мъж се обърна и поговори с другаря до себе си.
— Ето какво — рече, обръщайки се към двамата младежи. — Ние преследвахме два елена и трябва да ги уловим. Вие ще останете тук, а Крийн ще ви пази. Ще се върнем до най-много два часа. Тогава вие ще дойдете с нас и ще разкажете историята си в Инч Чантър. Съгласни?
Лийт погледна към Фемандерак:
— Какво друго ни остава?
Лийт и Фемандерак придружиха трейканските ловци във втората каруца. Първата бе натоварена с труповете на два рогати елена, очевидно голям улов за тези места. Ловците се шегуваха за късмета, донесен им от чужденците.
Въздухът бе горещ и сух, спиращ всеки опит за по-сериозен разговор. Изцеденият Лийт се сви на дъното и се опита да отпочине, приспан от клатушкането на колата и равномерното чаткане на копитата.
Когато се събуди в късния следобед, въздухът бе още по-горещ. Никога не бе изпитвал подобна жега. Каруцарят си свирукаше и пееше весело под съпровода на конете, докато друг крачеше край него, свирейки на странен инструмент, който ту разтягаше, ту свиваше. Зад колите вървяха повече трейканци, отколкото бе имало в ловната дружина, очевидно всички работещи из полята се бяха присъединили към процесията. За момент Лийт бе объркан, до залез оставаха поне два часа, ала тогава Фемандерак го потупа по рамото и посочи назад.
На север се издигаше заплашителен облак, равностоен противник на онзи, който бе довял сняг в Брейданската пустош. Гигантът бавно се разстилаше към тях. Надвисваше над полетата, протегнал черни пръсти, и отпусна търбух над Клоувънхил.
— Читава буря се задава — отбеляза един от крачещите до каруцата.
— Кога ще се разрази? — поинтересува се Лийт.
— Има още време. Да се надяваме, че ще стигнем Инч Чантър, преди бурята да ни застигне.
Неколцина от ловците изръмжаха съгласието си.
— Що за оръжие е това? — запита луничаво хлапе, сочейки към арфата на Фемандерак?
Философът се изсмя:
— Това не е оръжие — отвърна той, — а музикален инструмент.
Очите на момчето се разшириха:
— Как работи?
— Нека ти покажа. Просто дърпаш струната… ето така… сега прокарваш пръст по струните… Как ти се струва?
Питането му бе излишно, момчето се смееше от удоволствие.
Фемандерак нагласи арфата и засвири в тон с тропота на копитата върху камъка. Лийт затаи дъх, ала сега звукът не бе усилен многократно от околните стени и за известно време младежът остана разочарован. Ала изкусният ритъм постепенно го заплени и той започна да си тактува по дъските.
Музиката привлече хората и те се насъбраха около каруцата. Един от мъжете започна да пляска с ръце и подкани останалите да се присъединят към него. Младолика жена извади от раницата си изящен струнен инструмент и също засвири. Каруцарят продължи да пее, песента му сторила се на Лийт по-скоро поредица от звуци, а не думи.
Когато наближиха хълма, върху който се намираше Инч Чантър, около каруцата имаше насъбрано значително множество, придърпвани от нотите. Ала бурята ги настигаше и могъщ пукот на гръм заглуши певеца. Музиката храбро продължи за около минута-две, ала нов, още по-силен гръм ги накара да се втурнат към градските порти. Не закъсня и трети, последван от светкавица. Фемандерак спря да свири.