Нямаше отговор. Фарр бе убеден, че чува смях от стените — или може би се носеше от уайдузите? Те вече почти бяха прекосили моста.
Тогава две неочаквани неща се случиха едновременно.
Отдясно, откъм основата на стената, долетя вик. Чудо, това беше Лийт.
— Насам! Насам!
През това време Парлевааг грабна меча от ръката на Перду и се хвърли към моста. Феннито скочи след нея.
— Какво правиш? — викна той.
Парлевааг тичаше, за да забави преследвачите, тъй като бе видяла, че отворената от Лийт порта е прекалено далече. Кърр хвана ръката на Перду и го повлече, викайки:
— Не можем нищо да сторим! Хайде!
— Тичайте! — подкани ги Лийт.
Фемандерак наблюдаваше развиващата се драма. Компанията затърча отчаяно; макар да не можеше да види Лийт, бе чула виковете му. Ала очите на философа бяха приковани към края на моста, където жената от Компанията стоеше сама с меч в ръка, очаквайки приближаването на уайдузите.
Членовете на Компанията се добраха до Лийт и отворената портица. За облекчение на младежа никой не бе затворил другата врата.
— Бързо! — окуражи ги той. Един след друг затичаха по тунела, влизайки в града: Фарр, Перду, Кърр, Хал, ходещ брудуонския воин, Манум и Стела. Сърцето на Лийт подскочи, когато тя прелетя край него, огромните й уплашени очи взиращи се право напред.
Индретт бе последна. На входа му тя се обърна и погледна към моста. Над тях много очи гледаха заедно с нея как Парлевааг спокойно поваля първия от уайдузите.
— Парлевааг! Насам, бързо! — извика Индретт, ала жената не се обърна. Манум взе съпругата си за ръка, опитвайки се да я отведе, ала тя нетърпеливо се възпротиви. Друг уайдуз пристъпи и изби меча от ръката на Парлевааг. Тя все така не потрепна, дори когато воинът се приготвяше да нанесе завършващия удар. Времето застина, сетне острието проблесна и Парлевааг тихо се строполи на земята.
Индретт изпищя, ала не се възпротиви, докато Манум я издърпа през тунела и затвори вътрешната врата. Макар членовете на Компанията най-сетне да бяха реализирали привидно неосъществимата си цел да достигнат Инструър, те се гледаха един друг не с радост, а с тъга в очите — някои вцепенени, други плачещи открито, всички нечовешки изморени. Индретт се пресегна и притисна Лийт към себе си, хленчове разтърсили слабото й тяло, образът на нейната приятелка по тъга завинаги запечатан в паметта й.
От върха на стената Фемандерак наблюдаваше как уайдузите, необезпокоявани от страхливите стражи, прекрачиха трупа на Парлевааг и се приближиха до стените.
— Отмъстихме! — водачът им изрече думите на общия език с такава жлъч, сякаш бяха отровни. Сетне се обърна и заби дълбоко меча си в трупа, крещейки с животинска радост. Фемандерак не можеше да гледа повече. Вбесен от бездействието на стражите и оскверняването на тялото на демонстриралата такава храброст, той бързо се отдалечи от ужасната сцена, дирейки Лийт и Компанията.
Речник Използвани означения:
ДС = древностроукски
ОЕ = общ език
ФИ = фирейнски
ПР = език на Първородните
ФН = език на фенните
ДУ = джасуеянски
СРБ = среднобрудуонски
НТ = новотрейкански
СТБ = старобрудуонски
СТФ = старофалтански
СТСВ = староснаватски
СТ = старотрейкански
П = плонянски
УЗ = уайдузки
ФД = фодрамски
Адунлок: уайдузка крепост, построена край дълбока пропаст на юг от Клоувънтоп. [УЗ поглед надолу]
Айгелстроммен: приток на Торрелстроммен [ФИ ангелски поток]
Алваспан: дървен мост над р. Мьолк на запад от Мьолкбридж [ФИ проснат над реката]
Алда: най-възрастният мъж в долината Лулеа, починал през 1026 г. Прозвище. [ОЕ стар]
Алдраски планини: висока планинска верига по границата между Фалта и Брудуо. [ПР стара глава]
Алениус: огромна река, извираща от Алдраските планини, течаща из Фалта. [ПР бариера]
Андратан: брудуонски остров, дом на Рушителя. [СТБ боязън]
Анезел: млада жена от Лулеа, сгодена за Стенд. [ФИ сладостна]
Аноан: младеж от Лулеа, по-голям брат на Друин. [ФИ момче]
Ансула: управител във фирейнския кралски двор по времето, когато Индретт живяла в Раммр. [ФИ бърз ответ]
Анукалва: тясна пещера, извеждаща от пещерната мрежа на Адунлок. [УЗ черво]