Бях изведен от стаята и отведен обратно в стаята за мъчения. Тогава… не си спомням. Не си спомням. Чернота, болка, заплахи, подигравки — после дойдох на себе си в друга стая, където надвесен над мен мъж се грижеше за раните ми.
Тук Манум прекъсна разказа си, отметна плаща и разкопча туниката си. Извърна се и семейството му можа да види куп гневни белези по гърба му. Индретт извика, а Хал проплака тихо. Умът на Лийт бе застинал като в стазис и той не можа да реагира.
Търговецът придърпа обратно наметката си.
— Белезите все още ме наболяват; не мога да спя по гръб. Извадих късмет, защото избягах преди запознанството си с много от инструментите, които бяха подготвили за мен.
Случайно, брудуонски Търговец, с когото се бях сприятелил по-рано по време на пътуването си, бе имал работа на Андратан. По-късно той ми каза, че ухажвал дъщерята на временно назначен на острова войник. На път за тайна среща с любимата, попаднал на килията ми. Така и не ми каза как е успял да получи достъп до охраняваната тъмница, но подозирам, че любимата му е работела като прислужница някъде из централната кула. По какъвто и начин да се бе озовал вътре, каза, че ме видял да лежа неподвижно на каменния под в празна стая. Незабавно забравил любимата си и се заел да се грижи за раните ми.
Мина много време, преди да мога да се изправям без чужда помощ, но Търговецът никога не се отделяше от мен — с изключение на моментите, когато отиваше да ми донесе хляб и овесена каша. Щом можех отново да ходя, той ме отведе в друга стая, подобна на първата, само че подът тук бе покрит със слама. Никой освен Ванио, моят комерчески приятел, не влизаше в стаята. Тялото ми се възстанови бързо, но трябваше да изминат дни, преди умът ми отново да се избистри и да мога да водя нормален разговор.
Оказа се, че моят приятел е в съзаклятие с някои от пазачите, защото ми каза, че смъртта ми била докладвана на Господарите, както ги нарече. Описа ми как подкупил пазачите, за да не ме открият. Тогава бях уморен и не се чудех защо той непрекъснато ми повтаряше това, като подчертаваше своята роля в отърваването ми от смъртта.
— Ти ще си първият, измъкнал се от тези стени на незавръщането — казваше ми той.
— Как бих могъл да ти се отблагодаря? — питах го аз.
Тогава той щеше да ме изгледа многозначително и да отвърне:
— Ще измислиш начин.
Една късна нощ Ванио ме изведе от стаята и ме поведе покрай спящи стражи и такива, които не спяха, но се правеха, че гледат настрани. Беше дълго, бавно изкачване, все нагоре, избягвайки места, където парите на приятеля ми не бяха достигнали, приключило внезапно, когато се озовахме извън крепостта, тичащи по гол склон към морето. Този момент се е запечатал в съзнанието ми. Отново на белия свят, под лунното небе, над разбиващите се в брега вълни, а в далечината злокобният силует на крепостта се издигаше над крепостния вал връз висок оголен хълм. Докато гледах това омразно място, спомените от преживяното зад стените му сякаш се стопиха в забравен сън. Ако не бяха носените от мен белези, щях да бъда сигурен, че съм сънувал.
Извлякохме малка плоскодънна лодка от скривалището й под едни скали и я пуснахме в морето. Ванио загреба към тъмния силует на голям закотвен кораб. По всяко друго време гледката на брудуонски галеон щеше да ме изпълни с отврата, но сега усещах единствено радост. Прилепихме се до борда и приятелят ми изсвири. Бяхме допуснати да се качим и член на екипажа ме скри под палубата — Манум се изсмя мрачно. — Него не трябваше да подкупваме. Изглежда дори в Брудуо никой не беше особено доволен от случващото се на онзи остров. Докато с Ванио се сбогувахме, той ме увери, че сме щели отново да се срещнем.
Корабът отплува на следващия ден и в крайна сметка спуснахме котва в град на име Малаю. Там бях оставен сам на себе си, без приятел, храна, транспорт и покрив над главата си, разчитащ единствено на търговските си умения. Знаех, че ако бъдех видян от някой, знаещ за ареста ми, щяха да започнат да ме издирват, защото аз представлявах потенциалния провал на внимателно подготвяните брудуонски планове. Макар това да изглеждаше малко вероятно, все пак реших да се прикривам. Ала знаех също, че не бива да губя нито миг. Трябваше да се върна в кралския двор на Фирейнс, да предупредя за надвисналата опасност.