Търговецът замлъкна, за да прокара мазолестите си ръце по лицето си.
— Толкова много болка, толкова много страдание! — изтощено каза той. — Бил съм свидетел на толкова много ужаси, а никога не бях в състояние да се намеся. В мрачните си дни започнах да вярвам, че сме безсилни срещу съгласуваното зло.
Той въздъхна дълбоко.
— Използвайки малко известен път през Фавония, успях да спечеля достатъчно време, за да изложа случая си пред краля на тази страна. Името му не бе сред останалите в ума ми като предатели, но не бях преценил предателството на служителите му. Не можел да ме види, бе ми казано. Това ме забави, а войници се опитаха да попречат на отпътуването ми. Там преследвачите стопиха преднината ми и едва не ме заловиха. Като че някой на кралска служба ме бе предал в ръцете им; припомних си подигравките на гласа от Андратан. Успях да избягам на косъм.
Сетне те бяха недалеч от мен, избутвайки ме от градовете и притискайки ме все по на север. На границата на Фирейнс изиграх последния си трик, както ви казах, който ми костваше коня. Обмислях идеята да пътувам до Раммр, но думите ви за смъртта на краля ме карат да се убедя в правотата на избора си да дойда тук. Слушайте добре! Ужасна опасност ми диша във врата, трябва да се махнем бързо. Трябва да се скрием в друга земя, където да открия могъщ съюзник или да съставя някакъв план, чрез който да уведомим фалтанци за надвисналата опасност. Проваля ли се, във Фалта няма да останат места за криене. Брудуо е имал хиляда години на разположение, в които да проучи грешките от предишната Инвазия. Хиляди и хиляди от тях се задават, въоръжени със стомана и какво ли още не. Ако успеят да завладеят Фалта, никога не ще бъдат изгонени.
В настъпилата след разказа тишина Лийт можа да чуе надигащ се бриз, разклатил клоните навън. Светът изглеждаше мирен, в контраст с разказаното току-що от баща му. За известно време никой не продума, сетне Хал се изправи и докуца до баща си.
— Колко време не си спал? — нежно запита той.
— Три дни — бе отговорът.
— Тогава имаш нужда от почивка. Щом ще напуснем сутринта, ще имаме нужда от водачеството ти.
Хал притисна дланта на сакатата си дясна ръка срещу пулсиращото слепоочие на Търговеца и каза:
— Тази нощ спи като победител. Ние ще се приготвим за сутринта и ще те събудим, когато сме готови да тръгваме.
Индретт кимна при последните думи на сина си. Тревога и радост си оспорваха лицето й: радостта от нечакан средозимен дар в палатката на Фалтуейт Енд; тревогата, предизвикана от необичайната история, разказана край тухлите на самата й камина, като че зловещата мощ на Андратан дебнеше в засада току отвън къщурката. Тя нервно погледна към масивната дъбова врата, като че очакваше брудуонската армия да се изсипе през нея, сетне загледа изтощеното лице на любимия си, позволявайки познатите му черти и контури да загладят вълните на зародилото се в нея притеснение.
Лийт седеше от лявата страна на пещта, не смеейки да срещне погледа на баща си, чудейки се дали да осъществи здраво закрепилата се в ума му идея. Колебливо, като че контролирана от нечия друга воля, ръката му затърси из джобовете, докато най-накрая откри търсеното; същата воля накара Лийт да се вдигне на крака, преведе го покрай камината и разтвори дланта му. В нея имаше фигурка от брезова кора.
Манум протегна неуверена ръка. С благоговеещи пръсти заобръща парчето, докато обектът му не стана ясен.
— Благодаря ти, синко — каза простичко.
Лийт зачака прегръдката, с която Манум неотменно го даряваше, но вероятно съзнал настъпилите в сина си промени, или може би малко предпазлив, Манум се поколеба прекалено дълго. Точно щеше да се протегне, когато Лийт се обърна и се запрепъва към мястото си.
Хал помогна на баща си да се изправи и разтри нараненото му коляно. Баща и син бавно се отправиха към спалнята, оставяйки Индретт и Лийт да се гледат един друг в подкрепа. Решението бе взето. Това място вече не им беше дом.
Сънят дълго време бягаше от клепачите на разтревожения младеж. Можеше да чуе Хал да залита наоколо по обичайния си маниер, приготвяйки храна за утрешното пътуване. Изглежда Хал имаше скрити резерви енергия, на които можеше да се опре, докато Лийт винаги се чувстваше изцеден и беззащитен в моменти на криза. Тази нощ в леглото си Лийт бе заплашен да стане жертва на претоварения си ум. Светообхващащият заговор, описан от баща му, изглеждаше нереален; и колкото и да се опитваше, Лийт не можеше да почувства и баща си като истински. Същинските събития от деня — честването на Средозимника и Пиесата — изпълваха ума му.