Хал заговори:
— Татко ме предупреди, че в Андратан научил за наличието на шпиони във всеки фалтански двор. Разпитвачът злорадствал как скоро щял да държи в дланта си всички крале. Трябва внимателно да избираме кому се доверяваме.
Старият фермер изръмжа одобрително.
— Значи от краля не можем да очакваме помощ. Ами селяните? Колко време ще отнеме да съберем армия от Вапнатак и околните окръзи?
Хауфутът се изсмя гърлено.
— Ще ти кажа колко време. Никога! Манум и Индретт са нечий друг проблем, не техен. А що се отнася до брудуонската заплаха — те просто няма да повярват в нея. Не съм сигурен, че аз самият вярвам! Учим селяните, че историите за „Рушителя“ са приказки. Сериозна заплаха ли е Брудуо? Никой от хауфутите няма да мисли така. Аз също не бих, но как иначе да си обясня преследването на човек през лицето на света?
— Повярвай ми като казвам, че Брудуо не е приказка — печално заяви Кърр.
Хауфутът тъжно поклати глава.
— Вече не зная в какво да вярвам — заключи той.
Старият фермер объркано скръцна със зъби.
— Най-възвишени! Идваш при мен с историята, а сега самият ти не вярваш в нея? Няма голямо значение какво мислиш; някой е отвел двама души от селото ти. Какво ще сториш по въпроса? Освен това се говори за инвазия. Някому трябва да кажем. Тъй че все още ни предстоят неща за вършене, без значение на какво вярваме. Трябва да вземем решения.
— Като например какво точно ще правим сега — рече хауфутът.
Мерин влезе в стаята и затвори капаците в лицето на зараждащия се сумрак. Усмихна се нежно на съпруга си, запали лампите и излезе.
— Почакай! — хауфутът се изправи и я повика обратно. — Ще се намери ли малко сирене? Помага ми да мисля.
— Нямаме — дойде отговорът. — Ще пратя някого до Херца.
Мъжагата отново седна, широко ухилен.
— Трябва да планирам — обясни, свивайки рамене.
Кърр се изправи. Вече нямаше никакво съмнение: дълбоките му сиви очи горяха с огън, какъвто никой от присъстващите не бе забелязвал досега при срещите си с фермера. Старият човек бе претърпял някаква метаморфоза. Сопнатият земляк се бе преобразил в съветник с остър ум.
— Очевидно сме изправени пред алтернативата на два невъзможни избора — протегна кокалеста ръка и ги отброи, докато говореше. — От една страна, трябва да убедим кралете на северна и югоизточна Фалта, шестнадесет суверенни кралства, да вземат присърце заплахата от Рушителя. Биха ли се съгласили дори да изслушат някакви си северни провинциалисти, камо ли да им повярват? Не разполагаме с никакво доказателство в подкрепа на думите си. А предполагам, че имаме не повече от дванадесет месеца да го сторим. От друга страна, Манум и жена му бяха отвлечени от банда убийци, чиято единствена възможна цел е да преценят какво знаят, сетне да ги убият и да се завърнат в Брудуо незабелязани. Търговецът и съпругата му са изправени пред сигурна смърт, освен ако не бъдат спасени. И ето я жестоката дилема! Дали да спасим приятелите си или да предупредим фалтанските крале? Трябва да сторим и двете. Безсилни сме да сторим което и да е. И все пак трябва да предприемем нещо — или да си стоим тук и да чакаме гибелта си, гибелта на Фалта, да наближава неумолимо и в крайна сметка да ни залее.
Дълбока тишина последва думите му.
— Убеден съм, всички сме на мнение, че нещо трябва да се направи!
Останалите трима бавно кимнаха в отговор.
— Така че какво ще се опитаме? — поинтересува се фермерът. — Как да изберем?
— Ако изберем да предупредим кралете — започна хауфутът, докато мислеше внимателно — как ще го сторим? Ще пътуваме из шестнадесет кралства?
— Това би отнело цял един живот — отвърна Кърр. — Ала може би има по-добър начин. След брудуонската инвазия преди хилядолетие, всеки от шестнадесетимата крале поставил свой посланик в Инструър, най-големият фалтански град. Хауфутът знае какво имам предвид. Някой от вас, момчета, чувал ли е за това?
Хал бавно кимна.
— Инструър? — каза Лийт. — Не.
— Щеше да си, ако си беше посещавал уроците — изръмжа хауфутът. — Бил е столица на света още преди брудуонската инвазия. Говорело се, че Рушителят си издигнал там дворец. Разказвал съм ви за това.
Лийт се намръщи съсредоточено. Бе любознателен, като по-малък ученето му се удаваше — достатъчно, за да си навлече подигравки. Но тези дни така и не успяваше да се съсредоточи над уроците.
— Шестнадесет посланици формират Съвета на Фалта — продължи нетърпеливо Кърр. — Притежават правото да вземат решения от името на кралете си. Истината е, че Съветът на Фалта управлява Инструър, а който владее Инструър, управлява света. Властта им надминава тази на всеки крал. Трябва само да ги посетим.