— Всичко туй е много интересно — изпуфтя хауфутът, — но какво…
— Прояви търпение и чуй какво ще кажа! — сопна се Кърр и сивите му очи проблеснаха. — Часовоите били поставени извън закона в цяла Фалта и мнозина обвинени в принадлежност към групата били осъдени и затворени, или просто убити. Идеята за действия против корумпираните Часовои допадала на крал след крал, които дълго време негодували против влиянието им. Земите им били конфискувани, което се отразило благоприятно на държавните хазни. Много крале проявявали особено усърдие в преследването на Часовоите, използвайки ги като оправдание да заграбят земите на многобройни честни земевладелци, които не били свързани с организацията. Това само разпалило още по-силно омразата на обикновените хора към Часовоите.
Ала не всички Часовои били избити или дори лишени от имот. Истински Часовои продължили да правят каквото могат, макар и потайно, за да защитават Фалта от алчността на другите и от собственото й самодоволство. Иронията била, че успех в първото означавало провал във второто. През дългите периоди на мир никой не се готвел за война. Часовоите прекарали по-голямата част от времето си в опити да обуздават Сна Вацта. Не могли да спасят Хаурн от завладяване през 1006 г., но изиграли ключова роля в спасяването на Асгоуан три години по-късно. А по онова време никой дори не подозирал за продължилото им съществуване. За хората Часовоите изчезнали преди четиристотин години.
Хауфутът започна да гледа Кърр напрегнато.
— Но до този ден групата ни е продължила да съществува. Правим всичко по силите си в името на стабилността и мира. Имаме коне, имаме пратеници и мрежа от хора, чиято работа е да знаят какво се случва и да ни държат осведомени. Дочухме неясни слухове, че нещо се случва в Брудуо; общото настроение бе, че става дума за някакъв вътрешен конфликт. Но аз се почувствах неспокоен. Знаехме и за безредиците във фирейнския кралски двор, изглежда Фирейнс не е единственото кралство, където се случват странни неща. Но никой от нас не бе свързал нещата. Дори самият Кроптър не подозираше, че Брудуо стои зад борбите за власт в дворците на Фалта. Ала знаеше, че нещо не е наред. Помните ли какво казах на Средозимника? Как предупредих, че мирът няма да трае вечно. Че сме станали дремливи и не сме готови за война? Това бяха неговите думи…
Хауфутът се бе наклонил напред и сочеше Кърр с пръст:
— Значи си един от тях?
Кърр не обърна внимание на прекъсването.
— Можем да помогнем! Коне, припаси за пътуването, очи и уши! Трябва само да изпратя съобщение: и Часовои от Фирейнс, Плоня и отвъд, ще ни помогнат в диренето на онези брудуонски главорези. Каква надежда бихме имали сами? А когато достигнем Инструър, те ще ни помогнат да бъдем чути по-добре от Съвета на Фалта. Тези Часовои, мога да ви обещая, са честни люде. Могат да ни помогнат!
— Колцина са? — запита хауфутът подозрително. — На каква възраст? Могат ли да се бият?
Кърр изглеждаше позасрамен.
— Не казах, че са цяла армия. За съжаление са малко и пръснати нашироко из тази част на света. Намираме се много далеч от границите с Брудуо. Малко сме и сме стари, но все още имаме очи, уши и остър ум, които да използваме. Как иначе ще проследите убийците? Можем да държим всеки водещ на изток път под око. Разполагате ли с влияние върху кралете и правителствата? Някои от нас разполагат.
— Но дали и самите Часовои ще повярват, че Фалта е застрашена? Изминало е толкова време…
— Не зная — отвърна старият фермер. — Наистина не зная. Може да повярват, може и да не го сторят. Кроптър ще знае. Но думата на един стар човек от ръба на света, пък бил той и Кроптър, може да не носи достатъчна тежест. Но не ни остава нищо друго, освен да опитаме.
— Добре, добре — изстена хауфутът. Всички тези приказки, цялата тази отговорност, всички тези нови откровения гризяха крехката му увереност като плъхове на есенната жътва. Андратан, Рушителят, Съветът на Фалта, а сега и Часовоите. Какво значеше всичко това за един водач от скромен Фирейнс? Какво щеше да последва? Най-възвишеният щеше да се яви сред облак дим и да му повери безопасността на целия Запад?
Той се изсмя гръмко. Всичко бе толкова неправдоподобно — и все пак се случваше. Само това можеше да стори, за да не изпадне в нервен кикот, навик, преодолян по време на детството.
— Добре тогава. Да кажем, че ще се обърнем за помощ към Часовоите. Всяка помощ ще ни бъде от голяма полза — той се отпусна на стола си.
В мълчанието дочуха хора да се движат по пътеката, сетне бързи стъпки се разнесоха по терасата отвън. Звънна момичешки глас; после, преди някой да реагира, вратата зейна широко отворена и Стела нахлу вътре.