— Все още ней късно дя пуснете. Оставете я тука, аз ш’са погрижа тя да се прибере.
— И още преди залез-слънце целите Северни покрайнини ще знаят за Лийт и Хал — отвърна хауфутът.
— Е, и? Конниците как ще чуят за туй? Ще търчите п’дире им и ш’викате новините? Те са на мили пред вас. Минали са Мьолкбридж, ’ку не и Склоновете!
— Не става дума за това, господарю — настоя Кърр. — Предупредиха ни за измяна и шпиони. Знаем, че Раммр гъмжи от предатели. Ами ако те узнаят за това? Ами ако има брудуонски агент във фирейнския кралски двор? Или дори в града? — посочи с палец към източните прозорци, където слънцето се отразяваше от покривите на Вапнатак, закрит отчасти от хълма. — Ако враговете ни чуят, че някой знае плановете им, мислиш ли, че просто ще идат в Лулеа и ще запитат любезно за новини?
Кроптър се замисли над това, почесвайки мустака си.
— Сигурни ли сте, че тя ш’се раздума? — запита той.
— Майка й е голяма бъбрица. Не можем да рискуваме.
— Мой тъй д’ъй, ама преценихте ли колко ш’ви забави тя по Склоновете? Тези земи не са за хора без опит.
— Няма да я отвеждаме толкова далече — отвърна хауфутът. — Надяваме се, че на нас самите няма да ни се наложи да отидем чак дотам. Но ако все пак трябва, ще я оставим в Уиндрайз; тамошният селски водач със сигурност ще я наглежда, докато се върнем.
— Още нещо — продължи да ги притиска Кроптър. — Как ш’обясните внезапното изчезване на троица? Не мислите ли, че селяните може да се позачудят?
Хауфутът се изправи и заговори почтително:
— Стела бе в къщата ми под предлог, че обсъждаме годежа й с местно момче. Жена ми Мерин ще каже на родителите й, че сме отказали да дадем съгласието си. Стела се разгневила и ядосано побягнала. Кърр и аз сме я последвали, разтревожени за състоянието й. И повече ни вест от нас. Вероятно ще заключат, че сме паднали в Лаймския поток или ни е сполетяло някакво друго нещастие.
— Шестима умрели за една седмица — изръмжа под нос Кърр. — Никога не се е случвало преди. Селото може да не се възстанови.
Хауфутът се взря прямо в стария фермер.
— Историята може да се окаже истина — сухо каза той.
— Сигурен ли си, че няма да дойдеш? — запита Кърр, извъртайки се, за да погледне към Кроптър. — Знанието ти може да се окаже разликата между живота и смъртта, а силата ти определено би ни била от полза. Не би ли премислил?
— Знайш, че не мога — каза тихо Кроптър, сетне пламъците отново пропукаха в гласа му. — Принадлежа на туй място както гората на хълма; корените ми се простират надълбоко. Много късной да заминавам веч. Няма да се нуждаете от силата ми или ума ми за онуй, дето ви предстои — той вдигна очи, сепнат за миг от отварянето на вратата и влизането на Стела. — А, момичето — рече той. — Ела и седни, девойче. Хапни малко палачинки. Малко сиропец е останал в купата, съумял да избегне крадливите ръце на хауфута ви.
Хауфутът избухна в смях, но изглеждаше леко засрамен.
Очите на Стела се постесниха, докато тя изучаваше с поглед говорещия. Заради умората си вчера не бе обърнала внимание на много неща. Покровителствен тон, странен акцент, а лицето му обяви съвършено грозно, но по непонятни причини тя бе в добро настроение, така че не обърна внимание. Всъщност като се замислеше, май знаеше защо се чувства добре. Цяла нощ здрав сън, необезпокояван от кошмарите на гушестото Друиново лице.
— Тъй, вси сте тук — заяви Кроптър, твърде ненужно, ако питаха Стела. — Петима глупи пътници, готови да рискуват всичко заради приятелите и семейството. Как биха могли таквиз да избегнат благословията на Най-възвишения? Не петимата, които аз бих сбрал, ала, за щастие, аз не съм Най-възвишеният и изборът не е бил мой. Че Той вий сбрал, бъдете сигурни. Сега чуйте, дордето думам: Той ще прибави към бройката ви онези за делото избрани, защото сте пръсти на събираща се ръка. Казвам ви, та слушайте! Петимата сте Неговият избран инструмент да спасите Фалта, ’ку се окажете достойни за делото — веждите му се сключиха в страховито смръщване, гледка, с нищо не допринесла да окуражи Стела. Не петимата, които аз бих избрал? Ти пък какво общо имаш, дядка?
Високият Часовой продължи.
— Непоклатимо съм убеден, че опасност лежи пред вас. Помнете, каквото ви казвам. Не се отправяте на пътешествие без надежда, макар да не мога да съзра края на пътя ви или да обещая сигурността на всеки от вас. Напълно вярвам, че имате голям шанс да успеете. Най-възвишеният все още не е отвърнал състрадателните си очи от бедната стара Фалта. Недейте забравя Часовоите. Те може да са окажат от полза в пътуването ви, пък било и като извор на кураж. Н’се притеснявайте да ги търсите. Те ще наблюдават, обучени да откриват необичайното, каквото сте вие. Освен ако не са изцяло захвърлили дълга си, те ще ви открият и подкрепа ще да ви предложат. Ала пазете се! Не всеки, що помощ подава ваш другар ще се окаже, ни всеки борещ се — ваш враг. Едно от опит зная, та слушайте, дордето думам: нечакани врази, приятели ще срещнете по пътя вам орисан. Дръжте си отворени очите! Не губете надежда!