— Забравям, че сте невинни кърмачета, дори тий, Кърр, храбри ми друже. Не съзирате ли? Аз съм само един старец, а не Магьосникът от Вълшебната планина. О, да — той се изсмя отново, — зная какво приказват. Но ако най-дребната илюзия ви стряска, то как ще се защитавате срещу мрачните слуги на Рушителя, от мен далечно по-могъщи? Не съзирате ли? Това пътешествие е част от подготовката ви. Защо са били Манум и Индретт отведени? Как инак Най-възвишеният би ви изтръгнал от невежеството и поставил ви на предопределения път? И как бихте могли да се научите на каквото и да било, ако преди това не узнаете, че часът е започнал? Тъй че защо не се вслушвате?
— Аз… аз… — заекна хауфутът. — Как направи това? За миг си помислих…
— Ти си много впечатлителен човек, въпреки логиката и смисъла — каза Кроптър със суха усмивка на лицето си. — Легендата за Магьосника от Вълшебната планина е известна из целите Северни покрайнини. Аз зная, че Часовоите от Уоч Хил са се грижели за този слух като декоративен храст поколения наред. Помага да държи любопитните настрана. И трябваше само да направя определено изражение, да застана по определен начин и леко променя гласа си. Всички ли го видяхте?
Пет глави кимнаха.
— Само това ли? — отпаднало рече хауфутът, облизвайки устни.
— Може би не, но аз съм стар и опитен, а вий — млади и впечатлителни.
— Така ли започват всички страшни истории? — запита Лийт. — Просто умни внушения и въображението на хората свършва останалото?
Кроптър се обърна и се вторачи в него; за момент Лийт си помисли, че вижда нещо необичайно в очите на мъжа, нещо… не можеше да каже какво точно.
— Не, илюзията е сал един от пламъците на Огненото битие; и то най-малкият. Което е повече от достатъчно за вас, макар да подозирам, че когато всичко това свърши, ще знаете много повече от Кроптър Часовоя, много повече, отколкото изобщо ви се иска. Разбира се, ще ви помогна да си върнете Манум и Индретт. И ще сторя малкото, което мога, за да ви помогна със Съвета зад Желязната врата, макар че то какво друго бих могъл да сторя, освен да дрънкам, да съветвам… — тук той насочи острите си тъмни очи върху хауфута. — Не зная, защото не съм чувал нищо от Часовоите на Инструър с години, почти десетилетие. Но все пак мога да пращам съобщения и да се моля хората, на които ги пращам, да са още живи и с всичкия си.
Високият мъж се обърна към Лийт и Хал.
— Що се отнася до родителите ви, вече предприех действия. Докато вие спяхте, екипирах и пратих ездач по пътя, мой подчинен Часовой трети ранг, комуто тайни могат да бъдат поверявани. Той познава нещичко от Огнебитието и няма да попадне в първия заложен на пътя му капан. Щом научи нещо за брудуонците, ще се върне обратно по пътя. Когато се срещнете, ще ви предаде новините. Нека да пътува леко!
Кроптър извърна лице към вратата.
— Време е да потегляте. Приготвил съм ви коне, най-добрите, с които разполагам. В дисагите ще откриете храна и допълнителни дрехи за Склоновете, ако зла съдба ви доведе сред тях. Докато закусвахте, слугите ми са поставили амунициите в стаите ви. Ездачите имат поне три дни преднина, така че ще ви е трудно да ги догоните. Бъдете готови за много дни на седлата и няма да бъдете разочаровани. Сега вървете и се пригответе. Нямате много време.
* * *
Приготовленията за потеглянето отнеха малко повече време от предвиденото. Слугите на Кроптър им бяха приготвили дрехи, сиви старомодни одежди, които според уверенията му щели да предоставят много по-добра защита от студа от досегашните им облекла. Напомни им, че преследването ще ги отведе във вътрешността, през места, по-студени от което и да било крайбрежие. Сетне, когато опаковаха въпросните дрехи, имаха известни затруднения с подготовката на конете. Хауфутът, естествено, настояваше за собствен кон, докато първоначално Кърр трябваше да споделя коня си с Хал; Лийт щеше да язди със Стела, а четвъртото животно щеше да носи багаж. Засрамен, Лийт бе поискал да язди с брат си, но не можа да представи причина, когато бе запитан. Останалите уважиха желанието му, макар и леко объркани; единствено Хал отгатна мотива за братовото колебание.