— Не, не ми отговаряйте, не сега, не още. Почакайте, докато сте уверени в отговора. Сетне отговорете един на друг.
Хал не каза нищо, изражението му бе неразгадаемо.
Едрият мъж постави яка ръка върху рамото на всяко от момчетата и ги придърпа.
— Някога ще ви се наложи да отговорите на това питане, момчета. Туй е най-важният въпрос. Лежи в корена на всичко. Погрижете се да откриете отговора. И нека бъде правилният.
Бе настъпило средата на утрото, когато най-сетне бяха готови да потеглят. За Лийт нещо неопределимо висеше под сенчестите стрехи на къщата на Уоч Хил. Вероятно Огнебитието, помисли си само полушеговито.
Лешоядовата фигура на Кроптър изникна, точно когато яхваха конете си. Точно като Магьосника от Вълшебната планина, помисли си с почуда Лийт. И като че не беше достатъчно объркан, Кроптър избра точно този момент, за да му смигне.
Часовоят стоеше пред групата и заговори със заповеднически глас:
— Сторих всичко, що можах за вас. Сега ще ида вътре и ще се моля и не ще се спра да се моля, дордето чуя, че сте мъртви, или че Фалта е още веднъж в безопасност от похотта на Рушителя. Не ще ви бавя повече.
Кроптър се изправи, без никакви следи от прегърбване; протегна дясната си ръка в благословия и огън проблесна около фасетираните му пръстени. Магьосникът от Вълшебната планина, никакво съмнение.
— Фуир аф химин! Вървете с благословията на Най-възвишения! — провикна се той след тях, докато те опъваха поводите на конете си и се отправяха към тъмните гори на Уоч Хил.
Глава 6
Мьолкбридж
Компанията напусна Уоч Хил по различен от този на идване маршрут. Преценявайки като прекалено висока възможността да бъдат разпознати по Западния път тъй близо до Вапнатак, те решиха да се отправят на изток, поемайки по рядко използван друм през гората, който щеше да ги отведе до Северния път и до реката Малки Мелг, няколко мили на север от крепостния град.
Лийт отклони очи от смаляващата се фигура на Кроптър и се огледа. Гората сякаш вдъхваше леден въздух връз тях, под короните й лежеше вечен здрач, откъснат южен масив от Великите северни гори. Тези древни дървета стояха непоклатимо на склон, твърде стръмен, за да предизвика дърварската брадва. Древни, мрачни дървета.
— Кой беше този човек? — Лийт запита брат си. — Никога не съм чувал за него, а той живее в охолство само на няколко мили от Долината.
— Кроптър е Часовой като Кърр — отвърна хауфутът, дочул разговора. — Със сигурност е богат, но не бих казал, че тъне в охолство. Почти не е свързан с околните, съседите му го смятат за саможив човек. Но очевидно децата от Долината си имат друга теория за Кроптър от Уоч Хил.
— Той е нещо повече от Часовой — добави Кърр. — Той е това, което Часовоите наричаме цернер — или казано на съвременния език, пророк. Познавам го от много време. Истински северняк, момче. Той е мой старейшина на Поста, с по-висок чин.
— Пророк? — намеси се Лийт. — Това част от Битието на огъня ли е? Ако е истина, защо не сме узнали? — той се обърна към хауфута за подкрепа. В дома на Кроптър, омагьосани от дълбокия, мощен глас, Огнебитието бе изглеждало съвсем близо до тях. Дори тук, сред древните дървета, то изглеждаше възможно, ала силата на Кроптъровите думи бе отслабнала докато яздеха. Чудеса, магия, илюзия. Просто думи на един възрастен чудак.
— Няма нищо вълшебно у него, момче — настоя старият фермер с оттенък на грубост. — Стар и мъдър, той знае от опит как неочакваните събития могат да изкарат наяве най-силните черти на хората. Вярва, че добрите хора се справят по-добре с трудностите на живота в сравнение със злите. Не съзира напред в бъдещето като истински пророк: доколкото изобщо са останали такива. Проницателност и разум му помагат да надникне в сърцата на събеседниците си. Ако това е вълшебство, то тогава да, той е вълшебник.
— Той не го обясни точно така — промърмори Лийт. Той не надникна в сърцето ми.
— Звучи ми повече като самозалъгване — коментира хауфутът. — И все пак бях впечатлен от днешните му думи.
— Притежава дълбока вяра в паметта на Най-възвишения — продължи Кърр, — и вярва, че мисията ни ще се увенчае с успех. Аз самият не съм толкова сигурен. Смятам, че Най-възвишеният е забравил за Фалта. Какво са за него неколцина яхнали коне селяни? — старият фермер се изсмя горчиво. — Аз не съм мистик като господаря, който вижда повече от Огнебитието в сравнение с реалния свят. Прекарва цялото си време в онази къща, взирайки се върху случващото се над Северните покрайнини като някой полубог. Не казвам, че самият Най-възвишен е просто приказка. Чувал съм подобни дрънканици, не ще ги търпя. Но според моята догадка ще изковем съдбата си сами; с много малко божествена намеса. Въпреки това е окуражаващо да разполагаме с доверието на някой като Кроптър. Пратениците му също могат да ни бъдат от полза.