Лийт не отговори. Струваше му се, че се изгубва, пропадайки в някакъв дълбок, мрачен кладенец.
Кърр се вгледа през масата в хауфута на Мьолкбридж.
— Вече знаеш нещо за ездачите и техните пленници. Има ли нещо, с което можете да ни помогнете, или може би ние да помогнем на вас?
— Можете да ни помогнете по много прост начин — дойде отговорът. — Убийте ги. Нека на немилостивите не бъде показана милост! А ако не желаете да ги убивате, доведете ги обратно в Мьолкбридж, където ще бъдат изправени на съд заради делата си!
— Хубав номер, стига да можехме да го сторим — измърмори хауфутът на Лулеа.
— Исканото от вас съвпада с желанието ни — отвърна старият фермер. — Има ли някой, който би ни помогнал да го сторим?
— Никой с ума си няма да дойде с вас — отвърна водачът на Мьолкбридж. — Мъстта настрана, сега не е времето за подобно пътуване, ако изобщо някой период от годината е удачен за преследването на подобни главорези. Но в селото има двама младежи, които не са съвсем с ума си, откакто баща им бе убит. Много усилия ни костваше да им попречим да откраднат коне и да се отправят на сигурна смърт в преследване. Но по това време, уви, вече ще са узнали за наличието на група следващи ездачите странници, и няма да позволят някой да застане на пътя на отмъщението им. Те ще искат да се присъединят към вас. Против убежденията ми е дори да ги оставя да говорят с вас, защото те са млади и твърдоглави, но не мисля, че мога да ги спра. Искате ли да ги видите?
Хауфутът се приведе към Кърр:
— Какво бихме спечелили от разговора с тях? Нямаме нужда от още хора, които да ни се пречкат.
— И аз мисля тъй — прошепна Кърр в отговор. — Ако разчитаме на превъзхождаща бройка, нямаме надежда да спасим Манум и Индретт, камо ли да заловим един от брудуонците жив. И все пак…
— Какво?
— Ако тези младоци познават пущинаците, могат да се окажат безценни. От друга страна, вече сме изложили три деца на опасност.
Хауфутът кимна, сетне се обърна към колегата си от Мьолкбридж:
— Ами ти? Би ли дошъл с нас?
В този момент вратата се лашна отворена и нахлуването на двама мъже заглуши отговора.
— Къде са? — изкрещя единият от тях, поваляйки стол с шумен трясък. Около вратата се струпаха и други, но внимаваха да не бъдат забелязани от хауфута си. Никой не искаше да изглежда прекалено любопитен.
— Къде са? — повтори мъжът, докато лудешки се оглеждаше.
Хауфутът на Мьолкбридж въздъхна, сетне се обърна към нахлулите:
— Седни, Фарр — каза, побутвайки стол към него. — Ей там в ъгъла има още един стол — обърна се към втория мъж. Сетне, изморено, се изправи на крака и отиде до вратата.
— Съжалявам, момчета — каза весело. — Частни дела — и при тези думи затвори вратата.
— Е? — настоя първият мъж, слаб, ъгловат лудак с извит нос и вечно намръщен. — Тези ли са? Всички ли са? Мислех, че са петима. Къде са останалите?
Мъжът неохотно седна когато осъзна, че няма да получи незабавни отговори на питанията си. Брат му, непродумал, вече седеше.
Младият хауфут отново зае мястото си.
— Извинявам се за нахлуването — каза, обръщайки се към мъжете от Лулеа. Сетне се извърна към новодошлите. — Казано ви бе да чакате отвън — скастри ги той, но гласът му бе прекалено дружески, за да е укорителен. — Не можехте ли да изчакате? Какво ще си помислят хората от Лулеа за вас? Ще повярват ли, че сте в състояние да реагирате с покорство и зрялост по време на криза?
Първият мъж понечи да отговори, но бе спрян от водача си.
— Фарр, прояви търпение. Тези мъже са имали дълъг и уморителен ден и не биха били особено предразположени към младоци, които пречат на заслужената им почивка.
По-младият брат се изправи. По-нисък бе от Фарр, а широките му рамене издаваха сила.
— Казвам се Уайра Сторрсен — каза той на Кърр и хауфута на Лулеа. — Молим да извините нетърпението ни. Силно желаем да чуем плановете ви за ездачите, погубили баща ни.
Шишкавият хауфут на Лулеа с мъка се изправи на крака, усмихвайки се към младежа.
— Ако трябваше да искаме извинение от младежкия ентусиазъм, светът щеше да се е превърнал отдавна в безплодно място! — рече, докато протягаше ръце към Уайра във фирейнския знак на мир. — Аз съм хауфутът на Лулеа, а това е Кърр, един от спътниците ми. Заедно с трима други вървим по следите на конниците, нападнали баща ви. Моля, седнете; за нас е удоволствие да говорим с вас.
Хауфутът на Мьолкбридж въздъхна облекчено. Но Фарр не мирясваше:
— Какво са сторили на селото ви? — сопна се на лулейския водач.
Очите на Кърр се свиха: