Кърр протегна ръка, но мъжът придърпа вързопа обратно.
— Ако искате тия дрехоляци, ще трябва да ги купите — обяви.
— Колко? — запита фермерът, стараейки се да сдържа гнева си. Мъжът погледна към монетите в ръката си.
— Не ща фрети — оповести той. — Искам десет пендинга — погледна хитро към пътниците и хубавите им чисти дрехи. Бе видял конете им. Можеха да си позволят десет пендинга.
Хауфутът тъкмо щеше да се съгласи, когато Уайра се намеси.
— Десет пендинга? — отвърна удивено. — Не разполагаме с толкова много. Казах ти още в кръчмата. Пък и си имаме предостатъчно дрехи. Лека нощ, сър — обръщайки се кръгом, той подкани останалите да го последват.
Брадаткото се сви за миг. Бе видял, че дебелият е готов да плати, но също така бе чул решителността в гласа на младежа.
— Добре де — каза накрая. — Пет пендинга.
— Три.
— Три? — бе ред на небръснатия да изглежда разгневен. — Направих си труда да ви кажа за дрехите, че и до нас ходих да ги взема, а вий искате да ме оберете? Четири.
— Четири да бъдат — каза Уайра, поизморен от пазарлъка. — Почакай тук, трябва да вземем парите.
— За какво беше всичко това? — запита хауфутът, докато двамата с Уайра бяха обратно в странноприемницата.
— Не исках мъжът да си помисли, че сме богати — отвърна Уайра. — Не му се доверявам. Той и приятелите му може да решат, че богатите пътници лесно могат да бъдат лишени от парите си.
Тримата мъже излязоха отново и дадоха на мъжа полагащите му се четири пендинга. След още едно пресилено представление на броене, той им подаде вързопа с нежеланието на разделящ се с любимата мъж. Понечи да си тръгне.
— Почакай! — излая Уайра. — Никакво мърдане, докато не се убедим, че парите ни не са отишли напразно.
В мазната кърпа имаше подгизнала от кръв вълнена туника, накълцана от мечове, но без да се отличава с някакъв цвят или стил.
— Може да принадлежи всекиму! Във всеки случай не е на ездачите — с разочарование каза хауфутът.
— Със сигурност някой се е разделил с живота си по жесток начин — заяви замислено Уайра. — Мислите ли, че трябва да покажем тялото на Лийт и Хал? Би могъл да е баща им.
— Не и в тази туника — отвърна хауфутът. — Мога да се закълна, че Манум не притежава нищо подобно. Разбира се — продължи той с по-несигурен глас, — възможно е да не е могъл да подбира гардероба си по време на пътуванията си.
— Вижте! — Кърр обърна туниката, отляво на гърдите имаше извезана бяла звезда. Небръснатият се приведе, очите му преливаха от любопитство.
— Какво има? — запитаха едновременно Уайра и хауфутът.
Старият фермер нави туниката, сетне я уви в кърпата и се обърна към гробокопача:
— Благодаря ти — каза презрително. — Това е всичко.
Онзи изчезна в нощта, мърморейки си; студеният планински вятър донесе до ушите им звуци от храчене.
— Вътре! — заповяда Кърр. Останалите трима го последваха в „Трепетликата“ и се свиха около пламъците на огъня. Старият фермер отново разгърна туниката и я задържа, така че останалите да я видят. Звездата бе избродирана със сребърна нишка.
— Това е знакът на Кроптър, символът на фирейнските Часовои — тихо каза Кърр. — Помните, Кроптър изпрати вестоносец по Западния път, който да събере новини за брудуонците.
— Изглежда се е приближил прекалено — Уайра сви устни.
— Откъде да сме сигурни, че пратеникът е убит от брудоунските конници? — запита хауфутът. — Може някой обирджия да го е сторил. Дори лично онзи гнусник!
Уайра поклати глава.
— Не, ездачите са го сторили — останалите се извърнаха към него, изненадани от прозвучалата в гласа му омраза. — Така убиха баща ни, режейки го с мечове, докато вече не може да се съпротивлява, сетне намушквайки го в гърба. Страхливци! Не е имал никакъв шанс. — Той обърна туниката и всички можаха да видят назъбеното, почервеняло разкъсване в средата. — Погледнете тук! Вижте белега на честен бой!
Никой не продума. За миг всеки потъна в собствените си мисли. Откритието някак бе направило приключението им по-реално. Хауфутът почти можеше да усети остриетата върху собствената си плът, хапейки, хапейки…
— Онзи рече, че тялото било намерено нагоре от селото. Трябва да е било, където Западният път се вие из долината Торрелстроммен — Кърр изглеждаше замислен. — Пратеникът на Кроптър напусна Уоч Хил преди пет дни, три дни след брудуонските убийци. Как така е съумял да ги настигне толкова лесно?