— Витраин Уфтан — обяви Каупа, гласът му разсякъл покоя. — Долината на отдиха.
Лийт поклати глава. Гърчавият бе съумял да изрече дори и това приветствие с презрение.
Обширната долина ги приканваше да не щадят животните си. Освежени след утринната бавна езда сред гората, конете се подчиниха с готовност, биейки радостно крак, сякаш отново се намираха у дома, доволни да се отърват от заплашителната Витраин Глоум.
— С тази скорост ще достигнем Килтънския праг преди залез — весело се провикна Уайра на брат си, изръмжал нещо нечленоразделно в отговор.
Нагоре из Витраин Уфтан, хълмовете бяха кафяви и оголени, с ронливи склонове, изникващи от почти всяко място над главите им. Долината излягаше корито право през лабиринта от хълмове. Лийт съзираше сняг дори по долните им склонове. Кафявото, зеленото и охрата на планинските скали и треви изглеждаха много по-ярки от мрачните гори, които бяха оставили зад гърба си. Ала не изцяло; в някои закътани места недорасли смърчови дървета анемично се вкопчваха в почвата, а дребни върби — някои стигащи едва до коленете им — се свиваха по подветрените страни на купчини камъни, подобно на изоставени от победена армия ранени.
— Времето няма да се задържи тъй още дълго — забеляза Кърр. — Съдейки по миризмата на онези облаци, скоро ще вали сняг.
Други, по-малки долини изливаха събраните си води в Долината на отдиха. Лийт погледна към първата двойка долини вдясно. Там, прикрити от вятъра, стояха няколко ели. Но със снижаването на облаците, вятърът се усили, веейки в лицата им и стана трудно да се мисли за каквото и да е друго, освен за процеждащия се през дрехите студ, пронизващ до кости. Той придърпа наметката по-плътно около лицето си, така че колкото се може по-малка част да е изложена на вятъра. Хоризонтът му бе сведен до зирката на открехната врата. Дори Каупа, гидът, очевидно усещаше студа или поне конят му го стори, защото започна да изостава. Лийт се осмели да погледне надясно. Минаваха покрай втората двойна долина.
Коне!
Животното на Лийт внезапно спря заедно с останалите, тъй като Кърр го дръпна. От дефилето вдясно излетяха един, двама, трима, четирима ездачи, пришпорили животни. Сега можеха да чуят виковете на яздещия начело, който бе вдигнал ръка с размахан меч. Страх обхвана Компанията.
Хал първи се плъзна от седлото. Лийт не можеше да помръдне.
— Ездачите! Ездачите! — изкрещя хауфутът. — Брудуонските ездачи!
Фарр моментално пое контрол над ситуацията.
— Слезте! Слезте от конете! — излая той. — Направете кръг около тях! Застанете с лице към враговете!
Още викове, този път отзад! Лийт се извъртя, за да види четирима други ездачи, галопиращи иззад елите към тях. Обградени!
Ръка грубо го издърпа от седлото. Лийт се сепна уплашено, но това бе Уайра.
— Извади меча! Изправи се срещу врага! — викна той. — Не чу ли брат ми? Не ти ли се живее?
В този миг го облада страх, но вместо да се скрие зад коня си, той откри гняв и отчаяние да се разпалват в отговор на страха. Струпаните в него емоции изригнаха. Тук имаше нещо, което можеше да нападне, нещо, на което да си отмъсти. Отметна качулката си и изтегли меча, стискайки дръжката с побелели кокалчета.
Хауфутът грабна Стела и я постави зад себе си, сетне извади оръжието си. Хал и Кърр вече бяха приготвили своите. Братята Сторрсен, един начело и един пазещ гърба на групата, държаха мечове в едната си ръка и тояги в другата.
След няколко мига ездачите ги настигнаха. Но вместо да ги нападнат незабавно, те започнаха да яздят в кръг около Компанията.
— Това не са брудуонски воини! — изхриптя Кърр. — Вижте, носят уиндрайзки одежди!
Внезапно Лийт разпозна един от профучаващите покрай тях ездачи.
— Това не е ли мъжът, който ни продаде дрехите миналата нощ? — запита той. Наистина, рошавият уиндрайзец бе сред нападателите.
— Какво искате? — провикна се старият фермер. — Оставете ни да минем! Напускаме земите ви!
Ездачите се изсмяха, подигравайки се на пътниците. Забавиха конете си до ход.
— Напускате земите ни! — отвърна един. — Малко вероятно!
— Тук ще останете! — изкряка друг. — Посадени в безлесната долина. Може би брегаджиите ще поникнат, където дърветата не ще! — останалите се изсмяха гръмогласно на шегата му.