— Ще умрете в Долината на отдиха — провикна се друг, — защото не бихме осквернили Тилтан с подобна мърша! — приятелите му изреваха одобрително, удряйки с мечове по малките си щитове.
Рошавият се приближи леко.
— Искам оня там — рече, посочвайки с късия си меч към Уайра. Изплю се по посока на младия Сторрсен, който отвърна на погледа му, без да трепне; сетне отново се присъедини към останалите, които започнаха да галопират около Компанията, ту приближавайки се, ту отдръпвайки се настрана.
— Какво правят? — запита през рамо хауфутът.
— Опитват се да ни сплашат, да пречупят духа ни — отвърна Фарр. — Когато решат, че сме достатъчно наплашени, ще ни нападнат. Не мисля, че това е бил първоначалният им план. Не биха очаквали да се защитаваме.
— Какво искат?
— Забавление — бе отговорът. — И да отмъстят на Мьолкбридж. Ала не ще ги получат. Когато вдигна тояга, нападни ездача на черния кон. Готов?
Но инициативата им бе отнета, преди сигналът да бъде подаден. Внезапно, с кръвожаден рев, мъжете от Уиндрайз се спуснаха към Компанията. Незабавно Сторрсенови се хвърлиха напред, размахали тояги и двама от враговете бяха повалени от конете. Останалите бандити се оттеглиха, изненадани.
Нов вик и мъжете слязоха от конете, сетне се втурнаха към Уайра. С крайчеца на окото си Лийт видя движение, сетне се извърна, за да види фигура да надига кинжал, готова да удари в незащитения гръб на Фарр. Каупа! Лийт нададе предупредителен вик, сетне замахна в тази посока с меча си. Чу се вик и тяло се строполи в краката му.
Сетне нападателите се изсипаха отгоре им. Мечове проблясваха, тояги свистяха и за няколко мига всичко изглеждаше изгубено. Един от братята Сторрсен бе повален на земята от уиндрайзец, Кърр и друг ездач се бяха вкопчили, като старият фермер се биеше с изненадваща жилавост. Лийт се биеше до брат си. Финтира един от нападателите, който се наниза на меча на Хал. Сетне Лийт чу момичешки писък. Беше Стела, която надаваше вик не от ужас, а от гняв. Пристъпвайки пред хауфута, със стичаща се от рана на ръката й кръв, Стела се биеше с рошавия уиндрайзец, засипвайки го с вихрушка от неопитни, но енергични удари, които той не можеше да отбива. Лицето й бавно се промени от физиономия на безпомощен ужас в изражение на яростна радост, докато тя неочаквано осъзнаваше, че щеше да оцелее и дори да излезе победител от битката. По лицето на онзи се изписа паника, докато вероятната смърт се превръщаше в неизбежност и тази паника лиши мъжа от наличните му умения. Тя го довърши с удар по главата, преди той да е имал възможност да моли за милост.
Всичко приключи тъй бързо, както и беше започнало. Тримата уиндрайзци, останали ненаранени, бързо загубиха интерес към битката и се втурнаха към конете си, последвани от Уайра и Фарр. Отдалечиха се в галоп надолу по долината, крещейки закани от безопасно разстояние. Фарр понечи да ги последва с коня си, но Уайра изръмжа:
— Остави ги!
Компанията погледна към телата на враговете си. Един от ездачите, повален от седлото от братята Сторрсен, лежеше с пукнат череп. Друг бе намерил смъртта си в ръцете на Стела. Трети бе загинал от меча на Хал. Откриха осмия да се опитва да изпълзи надалеч, единствено със счупен крак. Кърр стоеше над него с изтеглен меч. Каупа бе още жив, но кървеше лошо от раната на гърба си.
Членовете на Компанията се гледаха един друг, дишайки тежко. Сетне по лицата им започна да се изписва облекчение.
Лийт изпита диво вълнение. Бе успял! Но тази възхита бе донякъде помрачена от спомена за парализиращия страх и гледката на умрелите уиндрайзци. Пое дълбоко дъх и обърса потните си длани в наметката. Сетне откри, че не може да стои на крака и приседна на каменистата земя, и за момент всичко потъна в мрак.
Стела също седна, позволявайки на Хал да се погрижи за наранената й ръка. Той спря кървенето с кърпа, потопена в недалечен поток.
— Не е сериозно — увери я той. Тя слабо се усмихна, но Хал видя, че усмивката е предназначена за младия мъж от Винкулен, който се бе отправил към нея, като притеснението и възхищението се бореха за надмощие върху лицето му.
Оставяйки Стела на грижите на Уайра, Хал докуца до коварния гид. Каупа се бе обърнал на една страна, но ококореното му лице бе бледо, а ръцете — влажни, опитваше се да каже нещо, но можеше само да кашля.
— Мъртъв е — каза онзи със счупения крак, който под зоркия поглед на Кърр се бе довлачил до другаря си. — Или поне скоро ще бъде — той се обърна към Кърр. — Ще го оставите ли да страда?
— Пада му се — отвърна Кърр.