— Какво да усещаме? — запита го хор от гласове.
— Вятърът! — и дордето говореше, останалите също почувстваха вихъра по лицата си, развял краищата на наметките им. А когато повдигнаха глави нагоре видяха, че мъглата се разнася.
Тъкмо навреме, помисли си хауфутът. Ако спорът бе продължил, можеше да се стигне до размяна на удари. Кърр и Фарр трябваше да бъдат държани под око, изглежда двамата не си влияеха добре.
След като спряха да накладат огън и изсушат подгизналите си дрехи, Компанията продължи пътя си нагоре по Торрелстромменската долина. Пуст и отблъскващ пейзаж се разгръщаше пред очите им, докато яздеха. Последните парцали мъгла бидоха сметени от утринния вятър, разкрил зимното лице на Килт Кийнинг. Мек, сух сняг покриваше почти изцяло жилавите планински треви; оголената почва изглеждаше кафява и овъглена, сякаш снегът я бе обгорил. Не се виждаха други следи от растителност. Наместо дървета имаше камъни, огромните ваке на северните Склонове, често надвишаващи ръста на минаващите покрай тях пътници. Бяха разпръснати из дъното на долината, привидно рожби на неотдавнашна буря или свличане. Когато спътниците минаха покрай един от гигантските ваке, забелязаха мъха и лишеите, обсипали страните му. Много от скалите бяха разчупени, разкривайки оранжева кора, сякаш ръждясваха.
Торрелстроммен, поръбена с лед, бълбукаше в стръмното си корито, докато смълчани, замръзнали потоци лежаха застинали в страничните дефилета. От двете страни на тесния пролом на Долината на изгубената душа се издигаха сиви, заснежени хълмове, чиито очертания ту изникваха, ту потъваха в оловносивото небе. Насред тази безнадеждна местност Западният път продължаваше без оплаквания, сега превърнал се в затънал в сняг друм, отличаващ се единствено по липсата на камъни и указателните стълбове, вкопани в земята на всеки няколкостотин ярда.
Вятърът от долната долина се усили и отвратителният, пронизителен писък отново се завърна, за да ги потиска като погребална песен на оплаквачка. Хауфутът яздеше с прилепени от двете страни на главата си ръце, а Лийт изтръгна малко от подплатата на наметалото си и я натъпка в уши. Но нищо не можеше да заглуши нито остротата на звука, нито тази на вятъра. В късния следобед непокритата кожа бе почервеняла и възпалена от грубото фучене. Лийт отново установи, че не може да мърда брадичката си, този път заради смразяващия вятър и не по-малко смразяващия звук.
Изгубената душа на Килт Кийнинг измъчва Компанията цял ден. Писъците й изглежда се просмукваха в духа им по същия начин, по който плачът на болното дете дълбае майчиното сърце, стопявайки силата и подкопавайки решителността. Чисто оглозганите кости на някакво голямо животно — вероятно кон — лежаха досами пътя им. Несъмнено бе стояло в долината прекалено дълго. Изглеждаше напълно в тон с ужасяващия вихър. Вероятно вятърът лично бе отделил месото от костите, изглеждаше способен на всичко.
Пътниците откриха, че разговорите са почти невъзможни, докато Изгубената душа беснееше из каньона. Никому не се обсъждаха брудуонците или уиндрайзците или какво можеше да се случва в Мьолкбридж или Лулеа, където бе топло и тихо. Емоциите бяха огрубени по подобие на лицата. Дори по време на хранене никой не заговори.
Сънят бе особено труден. Отчасти защитени от студа и сгрети от огъня, все така бяха изложени на писъците на измъчената душа на Килт Кийнинг; вайкането й продължи цяла нощ. В един момент всички бяха будни, седейки край огъня или разхождайки се край ръба на скалистия заслон, загледани в Клейтаф Нортр, Северното сияние, в познатия му танц по небето.
По средата на следващото утро, Килт Кийнинг ги свари докато достигаха Снаерфенс, прелюдията към Брейданската пустош. Тук пътят се извиваше встрани от Торрелстроммен в малка долина отляво, възползвайки се от по-ниските склонове на въпросната долина, за да се върви по стените на Килт Кийнинг. Хълмовете бяха само на няколко мили. Компанията слезе от конете и запротяга вдървени крайници.
— Издържахме Килт Кийнинг — уморено рече Уайра, — и скоро ще сме далеч от прокълнатия й глас. Усещането бе дори по-лошо от това, което ми бяха казвали.
Фарр се съгласи с брат си.
— Смятах, че описанието на тази отвратителна долина е спретнато да оправдава страховете на бъзливи пътници, но по-скоро бих престоял седмица без храна на върха на Винбренна в сезона на поллернските вихри, отколкото да изкарам още един ден в Килт Кийнинг.
— А очакващото ни в Брейданската пустош може да ни накара да мечтаем за тази долина — оплака се хауфутът. — Надявах се да настигнем брудуонците преди да са навлезли сред хълмовете. Брейданската пустош се ползва с лоша репутация.