С Десницата си Най-възвишеният докоснал скала. От сърцето на камъка изригнала най-чиста Вода, достатъчно силна да угаси огнените стълбове. Сетне в огромен облак Присъствието изчезнало изсред людете, отивайки незнайно къде, ала оставяйки нещо в сърцето на всеки от присъстващите. И дордето пръски от фонтана милвали вдигнатите им лица, Избраните дочули глас да дума в умовете им.
Та по това време Най-възвишеният сключил завет с людете, като рекъл:
— Аз съм Единственият, Всевишният Бог. Дарих ви с живот и огън влях в сърцата ви, огън, що ще нараства, ако бъде подслаждан с почит, страх и любов. Присъствието Ми остава с онези, що вървят сред Огъня на живота, де в утринната мъгла и във вечерния мраз ще крачат с всекиго, искрено желаещ пълно да живее. Не можете расте без Моя допир; не ще поддържате пламъка чрез сал своите дела, колкото и да са достойни за възхвала. Ала чрез Моето докосване делата ви ще се запазят и достойнство ще сдобият, сила и красота ще прибавят към Моето творение. Затуй ви дарих с Живот, че да живеете за Моя възхвала, добавяйки съвършенство към онуй, що е вече Съвършено.
Ще бродя със синовете и дъщерите ви, и когато сърцата им горят за Мен, ще споделям с тях огъня. Ако някой избере да отрече огъня, за който е бил създаден, то ще напусне Долината на Избраните и ще се лута из света в дирене на истината, ала не ще я намери.
Огън влях във вас, огън ще бъде вашето препитание. Ще крачите из долината родна, ядейки и пиейки Огъня на живота, та не ще умрете. Дружба ще имате, един с друг и с Най-възвишения, та с тази дружба пламъците ви ще нарастват, ставайки чисти и силни. Когато пламъкът узрее, ще дойда за вас и ще ви преведа отвъд стените на времето до място, що не познавате. Като символ и обещание на туй, оставих сред вас извор, Фонтанът на вечния живот, от който никой не ще може да пие. Ала фонтанът ще запечата завета Ми с вас, та с водите си постоянно ще подмладява духа ви.
Аз съм Най-възвишеният; Аз съм Фонтанът сред вас, Пламъкът в центъра на съществуването ви. Радуйте се и не се плашете! Словата Ми не ще изпаднат извън смисъл.
Като мрак след светлина било замлъкването на думите Му и всички люде оплаквали оттеглянето Негово, ала се радвали на оказаното им благоволение. Та в Северната долина живели външно непроменени, ала вътрешно преобразени от даровете на Най-възвишения.
— Не трябва да оставаме на пътя — каза след малко Фарр. — Тук няма къде да се подслоним, ако завали. — Той изгледа многозначително стария фермер.
Един по един пътниците се надигнаха, стенейки и протягайки изморени крайници, сетне поведоха конете нагоре. Въздухът бе спокоен и режещо студен, и с присъщата за тези височини острота на погледа, те можеха да се взират в Килт Кийнинг под тях на срещуположните възвишения. Завиха и по-широка панорама се разкри пред тях — лед и сняг увенчаваха горните склонове на възвишенията из долината Торрелстроммен. Очите им бяха притеглени още по-нагоре, където планинските върхове стърчаха сред облаците. Нагоре погледна Лийт и дъхът му секна — чудовищен сив облак се изтягаше над планините, карайки ги да изглеждат дребни. Мръсночер в дъното, пухкав и бял близо до върха, облакът заплашително се приближаваше.
В този миг пътят се изправи. Бяха изкачили Снаерфенс, прекосявайки границата на Брейданската пустош. Пред тях земята представляваше открита, дива пустота от покрити със сняг хълмове, сред които Западният път изчезваше безследно. Но Компанията обръщаше внимание единствено на облака зад тях. Лийт си помисли за този, надзиравал Първородните в Северната долина. Така ли е изглеждал? Докато се взираше в облака, извисяващ се бастион след бастион, усещаше как го обзема възхита — възхита, примесена със страх.
— Морскосняг! — неволно възкликна Фарр.
— Да, и то отправил се към нас — скръцна със зъби фермерът.
— Няма много места в Брейданската пустош, където да се скрием от буря — рече Уайра. — По-добре да продължим напред и да се надяваме, че снегът ще ни се размине.
Пътниците загърбиха приближаващия се облак и забързаха из пущинаците.
Бе станало тъмно по времето, когато спряха да вечерят.
— Не можем да продължим — предупреди ги фермерът. — Минаха вече две седмици от пълнолунието на Средозимника и дори бурята да ни отмине, нощес няма да има луна. Не бива да рискуваме да пътуваме в мрака.