Малко пред тях Фарр нададе вик.
— Огнище! — повика ги той. — Някой е наклаждал огън тук през последните няколко дни. Бързо елате да видите! — останалите се затичаха към него.
Точно от лявата страна на пътя земята потъваше в купообразна долчинка, защитена на изток и на запад от варовикови скали. По стените й имаше дълбоки преспи, но на дъното слоят сняг бе съвсем незначителен.
— Погледнете! — каза Фарр, разчиствайки снега.
Компанията се събра около него в нарастващия здрач.
— Определено някой е палил огън — съгласи се Кърр. — Група хора са прекарали нощта тук преди два… не, вероятно три дни.
От мрака до тях се разнесе вик. Кърр се извъртя рязко — беше Лийт.
— Какво има?
Лийт не можеше да отговори. Наместо това протегна ръка. На дланта му имаше нещо малко. Кърр се приведе, взирайки се през мрачината. Беше фигурка от брезова кора.
Фермерът я вдигна към бледото източно небе.
— Какво е това? — запита.
Отвърна му Хал:
— Виждал съм я и преди. Изобразява татко. Лийт я направи.
Край него Лийт се взираше в далечината, изражението му бе празно и непроменимо като това на дървената фигурка в ръката на фермера.
— Тогава няма съмнение — въздъхна хауфутът. — Пленниците са били тук и са били достатъчно на себе си, за да оставят знак.
Огънят гореше ярко и супата къкреше в гърнето. Докато Хал се занимаваше с храната, другите издигнаха заслон срещу заплашващия ги морскосняг. Наредиха раниците си в полукръг около огъня и използваха тоягите си, за да оформят рамка, гледаща на север. Запасни наметала и част от дървата, които бяха събрали в долината, закриха рамката и заслонът бе готов. Уайра върза конете за стърчаща варовикова скала, сетне се оттегли на завет.
И тъкмо навреме. Насядали около огъня, членовете на Компанията гледаха как сиви снежинки прелитат покрай прага и полягат на земята. Не след дълго снегът вече валеше силно, виейки се и завихряйки се отляво и отдясно в мрачината пред тях. Няколко снежинки надникнаха и в заслона им; тежък сняг, навлажнен от пътуването си през морето, от типа, който пада на сушата. Вятърът виеше над тях, но заслонът бе изложен единствено на вихрушките, защитен от пълната сила на бурята, защото се намираше на дъното на долината. Навън белият килим стана още по-гъст.
— Никога не вали така в пустошта — каза Уайра.
— Отвори си очите — отбеляза брат му.
Отново хауфутът се зае с потушаването на потенциалния спор в зародиш, обръщайки се към фигурата на стария фермер, чийто контури се очертаваха в проблясващите пламъци:
— Радвам се, че ни посъветва да съберем повече дърва. Инак ни очакваше студена нощ.
Кърр изръмжа благодарностите си за признанието.
Времето минаваше бавно. Хал разръчкваше въглените. Навън снегът продължаваше да се сипе като бледа завеса и вече бе съумял да натрупа инчове. Другите гледаха как пламъците се отразяват в очите на фермера. Той отново заговори и Лийт затвори очи, оставяйки се на дълбокия глас да го залее.
— Сега ще ви разкажа историята на напускането на Долината. Нарича се Даур Битан, Отравянето — след като прочисти гърлото си, той започна.
— Един прекрасен пролетен ден семейство от рода Леуктом се сдобило със син, дете невероятно красиво на вид. Чертите му били съвършени и по лицето му и най-глупавият можел да разчете орисията за величие и господство. В подножието на фонтана на Площада на дъгите, родителите му изразили публично благодарността си за своя първороден син, дар за тях и за Долината от ръцете на Най-възвишения.
Мнозина наблюдавали лудориите на малкото, ала растящо дете с веселие и обич; че в тези дни, хиляда години след заселването в Долината, детската игра по улиците край фонтана била рядкост. Само семействата на клановите водачи живеели по улиците, където Фонтанът би могъл да бъде съгледан. Саурга, най-младият брат на водача на клана Керд, бил много уважаван заради своята мъдрост и състрадателност. Та сега с раждането на подобен син се издигнал още повече сред людете в Долината.
На утринта на третия си рожден ден младото момче се измъкнало от майчиния надзор и изчезнало за малко от града. При завръщането му людете от Долината се захласнали, че той се срещнал с Най-възвишения и получил от Него Огъня на живота по-рано от всички други. Не след дълго надвишавал родителите си в познанията си за Фуирфад, Огнепътя; дори Уайд, неговият инструктор, бил удивен от дълбочината на разбиране, демонстрирана от момчето. Кръщаването му било оттеглено за петия му рожден ден, бил наречен Каннуор, Пазителят на знанието.