Годините на узряване протекли с мъдрост и проникновение; бил вечно жаден за справедливост и яростен в защитата й. Много време прекарал в Залата на науката, дискутирайки със старейшините и четял свитъци, изписани от учени от изминалите векове. Рядко се заигравал с връстниците си, те се възхищавали от него, ала не могли да разберат характера му. Съветът на водителите често обсъждал младежа, като някои желаели да го поставят на отговорна позиция, та да го изпитат. А по-мъдрите сред тях съветвали за търпение, предугаждайки, че само знание не ще е достатъчно да направи от младежа водач людски. Тъй чакали и чакали, и някои от тях забелязали, че Каннуор си няма близък другар.
Когато Каннуор навършил осемнадесет години, Раед, водачът на клана Керд, ги напуснал и всички знаели, че той бил преведен. Съветът на водителите бил свикан, та избрал Гарад, син на Раед, мъж с благ характер да застане начело. Всички одобрили избора — без Каннуор, син Саургов, който прочел в отказа да бъде поставен баща му начело несправедливост и обида към семейството. Собственото му желание да стане водител човешки било осуетено. Сега вместо синът на водител, Каннуор бил само братовчед на водач, комуто вероятно щяло да бъде дадено господство над рода Леуктом. Саурга отхвърлил тъгата на сина си и се заел да подкрепя племенника си Гарад. С оскърбен дух Каннуор прекарал много време сам в Залата на науката сред свитъците, ала те не могли да го утешат от изгубените съдбини. Започнал да се разхожда сам, рядко оттогава бил виждан младежът в Дона Михст. Братовчед му Гарад го подирил и с думи на помирение се опитал да излекува раните му, ала горчилката в Каннуор се превърнала в гордост и след като отвърнал с присмехулни слова, повалил в безсъзнание водача на клана с удар по главата. Изчезнал преди Гарад да се свести и до самия край не се завърнал във Фонтанния град.
Три години Каннуор прекарал в усамотение, бродещ по нивга небродени пътища, далеч от Дона Михст, събирайки знания из света. Родителите му изпаднали в отчаяние. Някои предполагали, че е намерил края си в някакъв нещастен случай, нещо възможно дори и в онези щастливи дни, докато други смятали, че е бил преведен отвъд от Най-възвишения. Гарад не разкрил що се случило между него и братовчед му, та да не опетни името на Саурга.
Нейде по това време висока, мършава фигура заговорила из далечните села. Отекливо говорел той за справедливост и равенство за всички; с ловки думи засявал въпроси и съмнения в сърцата человешки. Селяните живеели далеч от фонтана, та внезапно туй затормозило някои сред тях, що започнали да се чудят по каква причина са прокудени от големия град, където само водачите и техните семейства живеели. С огромната си мощ над Фуирфада странникът им напомнил за началото на Долината, където вси били като един и за заселването в Дона Михст, където всички били близо до Водата на вечния живот. Разказвал им за многото си пътешествия, за обширен, богат свят, чакащ извън стените на малката им долина, обещаващ свят, нуждаещ се от ред, свят на узряло за жътва изобилие. Достатъчно вече са живели людете в боязън, казал им той; време било да узреят и напуснат утробата, в която били затворени за толкова време. Това мислене хората усвоили и с нарастващо недоволство разпространявали аргументите на обгърнатия в сиво непознат. Тогава той си тръгвал, дирейки нови слушатели, които да омае, нови сърца да отрови — и скоро имал значително число следовници.
Сърцата на неколцина предчувствали нещо лошо, та докладвали за тези слова на Съвета на водителите. Уайд от рода Уента инкогнито посетил няколко сбирки, организирани от мистериозния странник, та установил, че у този човек Жизнеогънят бил угаснал. Белегът на огъня със сигурност носел и познанието му на Фуирфада — дълбоко; ала думите му не били тези на Най-възвишения и любезните му обноски криели загрозен дух. Тогава Уайд си припомнил бившия си ученик и за време не щял да признае, че поселият бунта бил Каннуор, обещаващото дете. Ала скоро не останало никакво съмнение.
Група недоволни селяни поискали визита със Съвета на водителите. Начело им стоял странникът, който — макар и проявявайки неохота — бил придуман да води делегацията. Членовете на Съвета обсъдили неправдите, ала бидейки чисти, не могли да вникнат в умовете на водените от Каннуор. Познаваният нявга от тях младеж сега ги ужасявал, че можели да видят неестествена промяна в него, а потресаващи заплахи били изписани на челото му. Само Уайд съзнавал, че Най-възвишеният е оттеглил огъня си от Каннуор, ала сал Уайд смятал подобно нещо за възможно. След като гневната група напуснала залата, Съветът започнал да обсъжда действия, ала не постигнал съгласие какво трябва да бъде сторено. Решили само да наблюдават, напук предупрежденията на Уайд от рода Уента.