Пратеници разпръснал Каннуор из самия град да сеят идеите му, ала самият той останал скрит. Много били людете що се вслушали и повярвали в думите на омраза и гняв, изговорени в онези дни, макар по-малко открито да се влели в редиците на недоволните. Ала малцина в града се противопоставяли на Каннуор с дела или думи, че много от тях се чувствали виновни за привилегированите позиции (както сега им се струвало), които несправедливо отнели от останалите; а други открили, че не притежават храбростта публично да отрекат целеустремения младеж, заглушени от заплаха и смущение.
Рано една сутрин, в зората на разногласието, градът открил забита в Площада на дъгата стрела — между Кулата на боготворението и Фонтанната скала. Желязната й дръжка била нажежена до червено, върхът бил златен, а на края й утринният бриз нежно полюлявал марисуонски пера. На насъбралата се на площада тълпа се струвало, че изпълнен с предупреждение глас говори. Никой не можел да си спомни точните думи, ала всички усетили наближаваща гибел. Някои тогаз се покаяли и немалко люде изоставили Каннуор. Стрелата тогава изчезнала; само белегът от нея останал. Изглеждало бедствието избегнато, ала със слова на ласкателство и измама Каннуор обвързал человеците със себе си с обещания за освобождение от наивността и умело подбрани подканяния от Фуирфада. Рекъл, че само неговите следовници следват волята на Най-възвишения, че само те съзирали нуждата да владеят света с даровете, които той им дал; само те съзирали нуждата да изоставят Долината. По това време Каннуор открито призовал за нарушаване на забраните на Най-възвишения. Възстъпил се пред людете, та рекъл:
— Най-възвишеният е отредил в деня, в който отпиете от фонтана, очите на духа ви да се разтворят и да станете като Него, притежаващи цялата власт и мощ. От тези дарове се нуждаем, за да държим целия свят, а те могат да бъдат познати само чрез Водата на вечния живот. Фонтанът радва окото, подкрепя телата и обогатява духа, как би могъл Най-възвишеният да не е предназначил водата за пиене. Че планът Му е да отпиете от фонтана; на този ден ще се освободим от удръжките на детството и ще узреем, без вече да зависим за всеки дар от Най-възвишения, ала способни да даваме и получаваме сладост със собствените си ръце. Той чака времето, когато Неговите деца ще узреят за тази мъдрост. Нашата задача е да убедим всички в града за нуждата им да отпият от фонтана.
Насред разгорещения спор на Площада на дъгата, нова пламтяща стрела се забила и хвърлила в бягство двете фракции. Отново предупреждението било почувствано — на бунта трябвало да се сложи край, а водачите да бъдат съдени в Залата на науката. Поддръжниците на Каннуор избягали от Дона Михст и никой не ги докоснал с пръст. Слухът за словата на Най-възвишения се пръснал из града, та мнозина стаяващи бунт в сърцата си се скрили, страхувайки се от възмездие. Съветът на водителите се събрал и отсъдил, дето словата на Най-възвишения турили край на бунта, че никой от непокорните не бил останал в града. Ала някои се противопоставяли на това и настоявали съветът да осъди водачите на бунта. Несъгласието сред членовете довело до спорове и не било взето решение.
Точно преди обед на следния ден, Каннуор се завърнал на Площада на дъгата, придружен от следовниците си. Те били стотици мъже и жени, въоръжени с остри колове, сопи или камъни. Там Каннуор отправил предизвикателство към Съвета, призовавайки членовете да станат свидетели на делото му. Слуховете за предизвикателството се пръснали из града и хората от Дона Михст и околните села бавно се събрали на площада. Двете фракции Първородни, групата на съвета многократно превъзхождаща тази на Каннуор, стояли една срещу друга в мълчание; плясъкът на Фонтана помежду им бил единственият източник на шум. Сетне един от членовете на Съвета, Стейн от рода Сайуиз, най-нисшестоящият от водителите на кланове, пристъпил напред и рекъл:
— Сине Саургов, не ще ли се завърнеш на пътя на мъдростта, от който си се отклонил? Делото, що си наумил, не може да бъде от человек сторено, че от Фонтана на вечния живот никой не може да отпие, ако не иска да отпие от възмездието на Най-възвишения. Заклевам те, пред людете от Долината като свидетели да премислиш отново. Ала ако не го сториш, поне аз ще застана на пътя ти. — И възрастният мъж скръстил ръце пред гръдта си, като застанал здраво стъпил на земята, разкрачен, изправен срещу сивата фигура. Никой от града не му се притекъл на помощ.