Отговорът на Каннуор се състоял в повдигане на огромната сопа и убиването на стареца на място. С вик прескочил тялото на водителя и необезпокояван изтичал до фонтана. Привеждайки се под огромната струя чиста вода, свил ръце в шепи и ги доближил до фонтана. Сред абсолютна тишина, с очите на цял Дона Михст върху себе си, той повдигнал ръце до устните си и отпил.
Каннуор се обърнал към следовниците си с блеснали очи и изкрещял триумфално, крясък, внезапно прекъснат от появата на надвиснала над Площада на дъгата сянка; огромна Фигура пристъпила пред слънцето. Краката Му стъпвали от двете страни на града, облеченото в бяла роба тяло и увенчана с бижута глава се издигали високо над поразения град. В лявата Си ръка носел лък, а в дясната — пламтяща стрела. Лицето Му било непоносимо за гледане. Людете се свили в ужас пред погледа Му, ала никой не можел да избяга; всички били приковани, сякаш времето било застинало. Бавно, мълчаливо, Обликът поставил стрелата в лъка, издърпал тетивата и го вдигнал до рамото Си. С бързо движение запратил стрелата в Каннуор и златният връх на стрелата отсякъл все още свитата в шепа дясна ръка, сетне се забил във Фонтанната скала. Тогава Каннуор за трети път надал вик — вик на страх и страдание. Градът се разтърсил, при което мнозина изпопадали на земята. Пукнатини пробягали по мраморните плочи на площада и навсякъде се разнесъл звук от стенания, който бавно затихнал.
Тогаз Най-възвишеният заговорил на обречения град, казвайки:
— Какво сторихте вие? Захвърлихте дадените ви от Мен дарове като ненужни и подирихте единствения дар, що ви бях запретил. Глупаво дирите свое владение: кой сред вас със собствените си ръце е сътворил свят или обитателите му? Дирехте силом да се сдобиете с вечен живот, когато той бе достъпен от Десницата Ми. Глупци! Не знаете ли, че самият въздух в Долината е пропит с пръските на фонтана, що поставих сред вас? Всеки ден вдишвате вечен живот — този фонтан ви запазваше досега. Този, що отпи от фонтана, този, що ще назова Рушител, нивга не ще умре. Не ще взема от него дара на фонтана. До края на времето ще бъде измъчван той от силата на тялото си, сила, която не може да владее, която ще разруши духа му, душата му и ума му, дордето запазва тялото непокътнато вовеки веков. Дарението е тъй негово наказание — желанието му е изпълнено; не Ми е вече подвластен и ще изгуби всички дарове, които му бях дал, запазвайки единствено онзи, що открадна от Мен.
А сега, люде от Долината, чуйте присъдата Ми. Недоволството Ми към Съвета на водителите е туй: защо не се вслушахте в словата Мои? Не потърсихте отговорност от подстрекателите на бунта, грижейки се само за собственото си мнение. Макар самите вие да не се бунтувахте, в непокорството си се изправяте срещу Мен. Тъй губите правата си над водата от този фонтан, а Огънят на живота във вас ще угасва, за да бъде предаден на друго поколение. Ще бъдете прокудени от Долината и много години ще оцелявате сами в света, преди отново да ви посетя с Присъствието Си. Нищо не ще вземете със себе си, ни реликва, ни свитък да ви напомня за радостите на миналото, че Долината и всичко в нея ще унищожа. Символът на единство между клановете и родовете ви ще бъде символът на Моя гняв срещу всяко зло — пламтящата стрела, що ще назова Джугом Арк, Стрелата на единението. Ако някога бъде представена пред Съвета, знайте — задава се борба. Без единството, която тя символизира, не ще оцелеете да видите деня на своето избавление. Давам я в ръката на Аркос от Ландам, който ще избере достоен пазител за стрелата.
Един клан запазва Моето благоразположение; в памет на Стейн от рода Сайуиз, кланът Рехтал ще пророкува думите Ми в бъдните дни.
Над тези в Долината, що последваха Рушителя с непокорство в сърцата си, издигам Десницата Своя във възмездие. Противящите се на волята на Най-възвишения ще умрат.
Фигурата вдигнала дясната Си ръка над главата Си и силно земетресение разклатило Долината, разцепвайки Площада на дъгата на две. Той протегнал пръст на десницата Си и посочил към Съвета на водителите от другата страна на димящата пропаст, та заговорил с горест:
— Вървете! Спасявайте живота си, че не ще оцелеете в задаващата се разруха.
И Най-възвишеният извърнал лице от онези в краката Си, та изчезнал.
Съветът и следовниците им се обърнали и побягнали далеч от ужасното място, оставяйки Каннуор и останалите. Всеки се покатерил по стръмните стени на Долината в североизточната част на града. Силни трусове се разнасяли, докато бягали и гърчовете на земята повалили мнозина. Огромни цепнатини зейвали, а огън и пушек бълвали от тях, заливайки прахта. Имало много такива, които в ужаса си се хвърляли в тези огнени пропасти или се препъвали в огнените реки. Съпроводени от звуците на изтормозената земя и миризмата на сяра, те се изкачили по стената на Долината по тясна пътека и оцелелите се събрали на ръба, за да гледат разрухата й.