Сетне светът се промени, когато жрецът спусна ръце и постави пръст на устните си, призовавайки ги да пазят тишина. Компанията остана безмълвна от шока, в объркване от многобройните неочаквани обрати, настъпвали през тази тъй странна нощ. Перду пристъпи напред и тихо размени думи със свещеника.
— Всичко е наред — прошепна Перду. — Вождът играе своя игра. Последвайте ме. И не вдигайте шум!
Лийт го последва, както и останалите, чудейки се какво в залавянето от фенните можеше да бъде наред. Жрецът ги отведе надалеч от шатрите, прекосиха нисък хълм и се спуснаха в дефиле, докато не се отдалечиха на значително разстояние от лагера. Очакваха ги половин дузина мъже с факли, сред които и двамата пазачи на Фарр. Вождът също присъстваше.
Мъжът в бяло пристъпи напред и подкани Перду да дойде до него. Постави нещо в ръката на прокуденика, сетне отстъпи със скръстени ръце, докато Перду се приближи към завързания Фарр и с ножа, който му бе даден, преряза въжетата му.
— Братовчеде — каза тихо, докато Фарр разтриваше ръце. — За своята вина в случилото се тази нощ, съжалявам. Можем ли да се помирим?
— Да, братовчеде, можем — дойде гордият отговор. — Ала с кого се помирявам? Силен мъж от Винкулен или фенни от пустошта?
— С мъртвец — бе прямият ответ. — Какъвто си и ти, освен ако не се помирим тук и сега. Можеш ли да го сториш? Можеш ли да озаптиш адската си гордост достатъчно дълго, за да оцелееш? Хайде, човече. Вземи ръката ми и поне се преструвай, че съжаляваш. Ако не за думите си, поне за нарушаването на протокола на фенните!
И като каза това, Перду протегна ръка към Фарр.
Мъжът от планината се замисли, достатъчно дълго, та страхът отново да обхване Лийт, сетне пристъпи напред и силно прегърна Перду.
— Този шаман разбира ли езика ни?
— Не.
— Тогава заявявам, че изобщо не съжалявам. Ти ни обърна гръб и се присъедини към лозианите. Самият ти си лозиан. Не ще ти проговоря отново, докато не се покаеш и отново не поемеш по пътя на Най-възвишения — той пусна Перду, отстъпи и се усмихна широко. — Имам си принципи.
Пазейки се нищо да не проличи по лицата им, членовете на Компанията гледаха, докато вождът се приближи към тях. Той заговори и Перду преведе:
— Съжалявам за грубото ни отношение към вас вчера, когато за първи път пристъпихте в земите на фенни и когато се сбихте в шатрите ни. Бе ми казано, че сте достойни за доверие и че нямате общо със смъртта на фенните. Така че макар да не бе по наш обичай, предложихме ви гостоприемство.
Ужасно дело е да обидите фенните, особено когато сме загърбили правилата си, за да ви приемем. Затова и отсъдих сурово. Хората ми го очакваха. Бях ли проявил открито милост към вас, щях да бъда свален от неудовлетворените си люде още преди лятното племенно събиране. И още по-лошо, съмнение щеше да покълне сред хората ми, които трябва да останат непоколебими, за да се противопоставят на виддата.
Ала в наш интерес е вие да продължите пътя си. Има неща, с които трябва да се съобразявам, ала за които вие не знаете нищо. Перду ми казва, че вярата ви не позволява да се допитвате до небесните домове, звездите, които ни сочат пътя по време на пътуването през живота. И не знаете, че самото небе промълви за вас.
Жрецът застана до вожда си:
— Петте западни дома се изравниха за пръв път от хиляда години — предаде думите му Перду. — Простират се сред небесата като огромна ръка и сочат на изток, където голям пламък се издига. Погледнете! — провикна се той, посочвайки към източния хоризонт, където слънцето бе започнало да изгрява. — Западът се обединява в огнена съпротива срещу източния Пламък. Скоро ще настъпи голям пожар и всичко ще изгори, дордето небесният огън се сипе върху земята. Белязано е върху небето с ръкописа на боговете. Тъй обявиха те и тъй ще бъде.
— Преследвате враговете си през виддата — отново взе думата вождът. — Ала жрецът ми казва, че сте част от много по-голям план. Петте западни дома висят над вас. Има нещо, което трябва да сторите, много по-голямо от преследването на четиримата конници; нещо в земите на долноземците, засягащо и фенните. Така че трябва да ви пусна.
По тази причина не заповядах да ви убият на място, каквото право ми дава обичаят. Понякога е нужно да се нарушават дребните традиции, за да се запазят големите; сега е такъв момент, смятам. Изпращам ви да дирите онези, които са ви причинили вреда и да откриете какво боговете искат от вас. Трябва да потеглите скоро, за да не разкрият хората заблудата ми. Затова не мога да ви предложа храна да облажите, но напълних раниците ви с достатъчно запаси за много дни напред.