Страхувам се за вас, дали ще оцелеете достатъчно дълго из виддата. Пустошта не е място за долноземци. Твърде е голяма за малки души като вашите. Снегът ще ви погълне за три дни.
Кърр стрелна с поглед хауфута и с крайчеца на устата си промърмори:
— Прав е.
— Снегът ще погълне и враговете ви. Можете да се завърнете по домовете си със знанието, че те са намерили смъртта си в снега куали на виддата. Но защото с тях има и пленени ваши близки, вие ще продължите към смъртта си. Няма значение. Каква съдба сполита странниците във виддата, не касае фенните.
Ала тези мъже, враговете ви, са убили фенни. Пленили са фенни. Осмелили са се да нападнат преден пост на фенните на границата на зимните им поля. Желаем да видим мъртвите тела на враговете си. Тогава духовете на нашите мъртви ще могат да почиват в мир.
А идват и звездите. Не е по силите на мъдростта на фенните да знаят какво казват звездите, защото не на нас говорят те. Ала ние не ще осуетим плановете им, като откажем да ви помогнем.
Тъй ние предлагаме сделка. Дайте ни конете си. Те ще бъдат бреме за вас сред възвишенията и преди пролетното топене не ще може да се възползвате от бързината им. Конете са високо ценени сред фенните. Ще станем единственият преден пост на юг от Мирвидда с коне.
В замяна ще ви дадем единурус, или тур, както е на вашия език. Това животно може да пътува дори и през зимата и може да носи повече от всичките ви коне вкупом. Ще дадем снегоходки на всеки от вас, а както вече споменах, снабдили сме ви с достатъчно провизии да достигнете Прогнилите земи отвъд планините, ако се наложи.
И още нещо искаме от вас. Желаем един от хората ни да ви придружава. Нека погледне мъртвите лица на онези, осмелили се да убиват фенни. Сетне го пуснете да се върне при нас с новини, които ще облекчат сърцата ни. Той ще бъде ваш гид през виддата. Грижете се за него, защото без помощта му сте загубени. Какъв е вашият отговор?
Кърр и хауфутът се спогледаха с широки усмивки.
— Това е всичко, за което можехме да се надяваме — обяви хауфутът.
— Собствената кръвожадност на врага докара падението му — отвърна Кърр. — Ако не бяха нападнали фенните, нямаше да можем да прекосим Брейданската пустош.
Фарр заговори, в гласа му се прокрадваха гневни нотки:
— Това не ми харесва. Мъже от Винкулен да разчитат на благоразположението на някакъв си фенни? Не ни трябва гид! Вземете туровете им, вземете храната им, вземете снегоходките им, но не се принизявайте да бъдете водени от един от тях.
— Значи решено — просъска Кърр. — Ако ме принуждаваш да избирам между теб и фенните, то избирам фенните, независимо от храбростта ти в Долината на отдиха. Приемаме предложението им или се прибираме вкъщи, неотмъстени. Кое ще бъде?
— Приемаме — заяви хауфутът. Останалите се съгласиха, включително и Уайра, заради което си навлече отровен поглед от страна на брат си.
Хауфутът се изправи.
— Нека враговете на брудуонските конници се обединят в преследването им! — обяви той. Когато това бе преведено, вождът се усмихна, сетне повдигна жезъла си във въздуха в знак на споразумение.
Перду се усмихна облекчено.
— Аз ще ви водя — обяви той. — Ще дойда с вас и до планините ако се наложи, макар да се съмнявам, че ще трябва да пътуваме толкова далеч, за да открием тези убийци.
Уайра видимо се отпусна, брат му стори същото.
— О — рече първият, — ти ще бъдеш наш гид? Защо не ни каза? — Ала Перду не отговори.
— Ами семейството ти? — запита Стела. — Все още ли си прокуден? Те ще дойдат ли с нас?
— Не могат да дойдат с нас — отвърна Перду. — Момчетата ми не са достатъчно възрастни, за да се изправят срещу виддата без подкрепата на племето. И все още съм прокуден за една година и един ден или докато не се завърна с наметката и меча на един от враговете ни, което от двете се случи по-рано. Жрецът ще се грижи за семейството ми в мое отсъствие. Той е добър човек. Нищо няма да им се случи — гласът на Перду носеше повече надежда, отколкото увереност, а очите му бяха тъжни.
Турът бе представен на Компанията с малка церемония. От това, което Лийт можа да разбере, изглежда ги удостояваха с голяма чест. Никога преди, заяви Перду, гордостта на фенните не е била преотстъпвана на долноземци. Лийт се взираше възхитено в животното. Сиво-кафеникаво на цвят, то се издигаше на поне шест фута, с насочени напред рога, които му придаваха страховит вид. То наведе глава и размаха опашка когато чу, че има нови стопани.
— Името му е Уайзънт — каза им Перду, без да може да скрие удивлението в гласа си. — Това е личният урус на вожда, най-силният и най-хитрият от стадото. Стойността му е неизмерима. Но вождът обичаше Оствал, един от убитите, като син. Така той изразява благоразположението си към вас.