Хауфутът се поклони на вожда, който отвърна на жеста с кимване.
Оборудвани със снегоходки и натоварени с провизии, членовете на Компанията бяха готови да потеглят. Докато се канеха да тръгнат, младата жена, разпозната от Лийт като жената на Перду, дотича в долината с насълзени очи. Следваха я две малки момчета, разстроени от плача на майка си. Жената прегърна съпруга си, сетне застана пред него с наведена глава. Перду й каза нещо, ала тя не се успокои.
Тя се приближи към Компанията, носейки съд с някаква черна субстанция, намазвайки с него лицето на Перду, оставяйки черен белег под очите му. Понечи да направи същото с хауфута, но спря объркана, когато той се отдръпна.
Перду се изсмя.
— Никога ли не си виждал мот? Фенните го носят, когато им предстои дълго пътуване в снега. Предпазва очите ти от заслепяването на Куали.
— Що за слепота е това? — запита Уайра.
— Вече няколко дни сте сред пустошта — отвърна Перду. — Някой от вас да го болят очите?
Компанията кимна.
— Това е слепотата на Куали. Колкото по-дълго стоите сред виддата, толкова по-лошо става. Фенните без мот ослепяват. Моля, позволете на Халдемар да намаже лицата ви с мот.
Пътешествениците позволиха на жената да намаже под очите им с лепкавия черен лосион. Само Фарр отказа, отстъпвайки назад с размахана в ядосан жест ръка.
— Тъй да бъде — въздъхна Перду. — За твое добро се надявам следващите дни да са облачни.
Всичко бе готово за заминаването им. Перду потупа Уайзънт по задницата и едрият звяр бавно закрачи, широките му копита едва оставящи вдлъбнатини в замръзналия сняг. Компанията последва Перду и тура, вървейки по дефилето, далеч от облечената в бяла роба фигура на вожда и обвития в червено жрец. Халдемар и децата й ги изпроводиха донякъде, сетне се сбогуваха.
Завиха, изкатериха се по склон и се отправиха към върха на нисък хълм, прекосявайки за няколко минути разстоянието, което предният ден им бе отнело цяла сутрин. Фарр погледна към Перду, който очевидно бе натъжен от раздялата със семейството си, сетне прошепна на брат си:
— Надявам се да се окаже по-добър от предния гид!
Стела, която заедно с хауфута се намираше най-отзад, се почуди на братята. Как може единият да е изпълнен с толкова омраза, а другият да е толкова — толкова интересен?
От билото на хълма Брейданската пустош се простираше във всички посоки — безличен простор от снежни хълмове. Дори Братството, планините, които Компанията бе видяла предния ден, не се виждаше. Небето отново бе безоблачно, денят вкочаняващо студен, снегът непоносимо бял. Лийт се радваше за мота, макар да не бе сигурен как точно щеше да го предпази. Беше ли цялото това говорене за звездите суеверие? Скоро ще узная, помисли си мрачно. Със сигурност брудуонците не може да са далеч!
Глава 11
Водовъртежът
Пътниците скоро забелязаха, че Перду не ги води по права линия. Вместо това те криволичеха на всеки сто ярда, като че търсеха нещо.
— Опитвам се да открия дирите на брудуонците — обясни гидът им. — Вождът вярва, че са се отправили в тази посока след нападението… А, ето! — възкликна той. — Спипахме ги. Да се молим Куали да задържи снега за няколко дни.
За пътниците не представляваше проблем да следват пъртината. Дори Лийт можеше да се справи без чужда помощ. По-трудно бе да предположат накъде вървят. За всички, с изключение на Перду, който познаваше тайните на пустошта, слънцето бе техен единствен ориентир. Очевидно се отправяха на изток, следвайки приблизителната посока на Западния път, заровен под футове сняг. Следобед огромни облаци се струпаха отляво, но бяха отвени от топъл южен вятър.
— Надявам се този вятър да не се задържи — промърмори Перду. — Снегоедът ще направи пътуването ни невъзможно. Това е пролетен вятър, не би трябвало да духа по това време на годината.
И не след дълго, сякаш в отговор на молбите му, вятърът утихна. С падането на нощта въздухът бе спокоен, а небето безоблачно.
* * *
— Тъй, сега ще разрешим нещата веднъж завинаги — обяви хауфутът. — Не ще водя разединена Компания. Или вие, братовчеди, ще разрешите споровете си, или ще бъда принуден да отпратя един от вас.
— И аз зная кой ще бъде това — прошепна Кърр, без да се обръща към никого, ала достатъчно високо, та всички да чуят.