— Вълци — отвърна. — Дебнат нещо, виждате ли, по-надясно, там на дъното. Нещо лежи на снега.
— Може да са Манум и Индретт! — провикна се Кърр, изразявайки страха си пред всички. — Трябва да сторим нещо!
Перду пришпори Уайзънт напред и Компанията затича надолу по склона. Щеше да мине на косъм. На срещуположния склон вълците се спускаха бавно, дебнейки жертвите си, все още неподозиращи за вълненията отсреща. Компанията се втурна към неподвижните форми в дъното на долината, изстисквайки всяко мускулче. Перду и турът започнаха да набират преднина пред останалите. Може би щеше да се добере там преди вълците.
Ала глутницата се бе приближила до плячката си. Перду извика, за да привлече вниманието им, но духащият нагоре по долината вятър отнесе гласа му далеч от вълците, съсредоточили се изцяло върху предстоящото пиршество. Зад него останалите търчаха, падайки и ставайки, с пламнали от студения въздух дробове. Хауфутът спря, изтощен. Точно пред него Кърр също бе застинал. Зад тях Хал наблюдаваше надпреварата. Не можеха да сторят нищо. Лийт и Стела затичаха към дъното на склона, един до друг. Пред тях Сторрсенови се бяха хвърлили напред. Перду почти бе стигнал дъното.
Ала вече бе твърде късно. Ръмжащите вълци се нахвърлиха върху налягалите по снега тела. Минаха пет, десет, двадесет секунди. Лийт не можеше да гледа. Сетне Перду и Уайзънт нахлуха сред сцената на смърт и огромното животно пръсна вълците във всички посоки. Те се събраха на противоположния склон, несклонни да изоставят храната си, ала знаейки, че не могат да нападнат неимоверно мощния тур. С ръмжене и джавкане те наблюдаваха как членовете на Компанията един по един пристигат, за да се взрат в окървавения сняг. Остатъците от вълчата плячка лежаха мъртви. Лийт преброи. Един, два, три, четири. Четири брудуонски коня.
— Не може да са много напред! — провикна се Перду, когато другите се събраха край касапницата. — Тези коне не са били мъртви дълго!
— Може би вълците са ги убили — предположи Лийт.
Мъжът от племето на фенните поклати глава.
— Не. Видяхме ги да лежат на земята, преди вълците да ги докопат.
По това време Кърр бе успял да си поеме дъх:
— Не знаем колко дълго са лежали на снега, преди вълците да ги надушат. Брудуонците може да са на мили разстояние.
— Малко вероятно — не се съгласи Перду.
— Вижте — каза Фарр, докато посочваше един от труповете. — Тази рана не е прясна като другите. Може би удар с меч?
— Какво означава това? — запитаха в унисон два или три гласа.
— Изглежда брудуонците са убили собствените си коне. Погледнете, този кон също има подобна рана.
— Но защо им е да правят това? — запита невярващо Кърр.
— Вгледай се по-внимателно — настоя Фарр. — Тези животни са живи мощи. Изненадан съм, че изобщо са оцелели толкова навътре в пустошта! Но очевидно не са могли да вървят нататък. Предполагам, че конниците не са могли да понесат конете им да страдат от дълга и мъчителна смърт. И са ги убили.
— Може и да си прав — изръмжа Кърр. — Може би.
Фарр се обърна към останалите.
— Кръвта в по-старите рани е засъхнала. Тези коне са мъртви от часове, може би някъде от вчера.
— Не зная как са го сторили — заяви хауфутът, — ала брудуонците съумяват да поддържат преднината си, дори без да използват снегоходки, гид или тур. Що за магия ги подкрепя?
По-възрастният от Сторрсенови се изсмя.
— Никаква магия! Спомни си, че не трябваше да използваме снегоходките през последните три дни. И те също не са имали проблеми да вървят по толкова стегнат сняг. Движели са се бързо, не ми се мисли какво е причинило това на пленниците им.
Кърр се обърна към мястото, където стояха Лийт и Хал, ала те вече не бяха там. Видя ги на известно разстояние, Хал обгърнал окуражаваща ръка около Стела. Разочарована заради конете, най-вероятно.
— Трябва да отпочинем — рече хауфутът. — Търчането по нанадолнището ме изцеди.
Той приседна на раницата си.
Фарр раздразнено размаха ръка във въздуха.
— Не можем да чакаме! Трябва да продължим! — никой не отговори. Ръката му се отпусна. — О, какъв е смисълът? Как изобщо можем да ги настигнем, жалка сбирщина от старци, дебелаци, сакати и дечурлига? Дайте ми половин дузина планинджии и за нула време ще ги настигнем тези брудуонци!
— Погледнете — продължи той с искрен глас, — колко още могат да понесат онези деца? Вижте момичето — грохнала е. Комуто е хрумнало да я поведе с вас, е сбъркал в преценката си! Погледнете Хал кьопчото! Не казва нищо, ала се мъчи да не изостава. Ами другото момче? Та него го е страх да се събуди сутрин! Каква полза от него, когато най-накрая сгащим врага в ъгъла? Ако изобщо ги настигнем? — Той забиваше периодично тоягата си в снега, подчертавайки думите си.