— Улеят — оповести Кърр. — Над хоризонта има езеро. Изтича в реката ей там вдясно — посочи към бълбукащия поток на известно разстояние. — Западният път преди се изкачваше нагоре по това течение. И сега може да се стигне така до езерото, но пътят е в ужасно състояние, а и заобикаля излишно. Много отдавна тук е имало земетресение, свлачище е блокирало езерото и то нямало къде да се оттича. Водата увеличила многократно обема си, докато най-подир открила точката на най-малкото съпротивление — върха на прореза, който виждате в далечината. Мощно се изляла по склона и за един следобед издълбала скалата. За известно време езерото се оттичало през Улея, но впоследствие се върнало към старото си корито. Сега можем да се изкатерим направо по Улея, стига времето да се запази хубаво.
Фарр се изсмя:
— На колко годинки си бил, когато са ти разказвали това? Отнема години да се издълбае такава просека, не един следобед! — той избухна в смях.
Кърр сви и отпусна юмруци безпомощно. Хауфутът се протегна и успокоително постави ръка на рамото му. Очите им се срещнаха. С неимоверно усилие Кърр се обърна към по-възрастния от Сторрсенови и се усмихна.
— Прав си — изсмя се пресилено, — чух тази история като млад. И все пак в планините човек никога не знае.
Хауфутът въздъхна облекчено и свали ръка.
— Затова водите планинджии със себе си — отбеляза Фарр.
Остатъкът от деня и целия следващ ден Компанията прекара на път, опитвайки се да се движи колкото се може по-бързо. Но макар да знаеха, че трябва да са недалеч след брудуонците, така и не им се удаваше възможност да ги зърнат. Друмището вървеше предимно надолу и наляво, виейки се покрай склоновете на хълмовете, приближаващо се дори повече към планините, които оставаха скрити. Тук Западният път бе широк и се пътуваше лесно. Следобеда, в копитото на Уайзънт се заби камък и трябваше да се погрижат за него, което ги позабави. Сега вечерта се увърташе около тях.
— Да продължим ли и през нощта? — обърна се хауфутът към възрастния фермер.
— Не мисля. Бихме могли да се натресем на лагера им. Новолунието и ниските облаци означават липса на звезди, които да осветяват пътя ни.
Пътят се извиваше покрай хълм вляво. Скоро широка река изникна пред очите им. Поне шестстотин ярда деляха бреговете й и макар реката да беше маловодна, с лекота запълваше коритото. Тя бе тъмносиня и се движеше бързо, понесла мощно струите си. Близо до бреговете, водата се завихряше и разпръскваше.
— Клюфа — оповести Кърр. — Прословутата фирейнска река. Ще я последваме сред планините, ако ни се наложи да идем толкова далеч.
Надали, помисли си Лийт. Със сигурност всичко скоро ще е свършило.
Пътуваха само още малко, сетне приготвиха бивака си на известно разстояние от пътя, във вдлъбнатината на един нисък хълм. От лагера си можеха да виждат как реката шурти покрай тях, отправила се на пътешествие сред планините, през Великите северни гори, през огромната празнота на Ланканга, напоявайки плодородните земи на южен Фирейнс и вливайки се в Уодаитическо море, близо до Деркскогенската гора и пристанището Нордвикен петстотин мили на юг.
На следващия ден прекосиха широка, камениста река, която слизаше от Гросберген. Хълмовете започнаха да се приближават, прищипвайки Клюфа от двете й страни и водата течеше пенеста и поривиста. Денят бе мрачен, та за височината на издигащите се от двете страни планини можеше само да се гадае. Далеч пред тях се разнасяше рев, напомнил на Лийт за Глоумския праг, водопадът на Торрелстроммен, само дето тук заобикалящите ги хълмове многократно умножаваха шума.
— Това е Долното ждрело, първият от двата пролома на Клюфа — каза им Кърр. Посочи напред. — Погледнете наляво. Виждате ли пътя? Клисурата е толкова тясна, че проходът е трябвало да бъде изсечен в самата планина. Виждате ли? Пътят си има стена и покрив.
Старият фермер си спомняше правилно. Лийт виждаше бразда, вероятно дълга четиристотин ярда, изсечена в изникнал направо от реката хребет. Приличаше на тунел с една стена, открит към шумящата на сто фута под него река, но инак обгърнат отвсякъде от скали. Лийт можеше само да се възхищава на постижението на строителите.
Западният път започна да се вие нагоре към покрития пасаж. Шумът на изтерзаните води стана по-висок. Лийт погледна надолу, поразен: Клюфа сякаш извираше от самата скала, леейки се от сухо легло! Но когато повдигнеше погледа си, ясно можеше да види в далечината как водата се простира насам. Какво беше това?