— Как смееш! — изрева Кърр. — Нямаш ли уважение? Най-добре остави брат си да говори. Учи се от по-добрите!
Фарр не отговори. Вместо това бавно се отдалечи, без да обръща внимание на съпровождащите го погледи.
— Остави го — тихо рече хауфутът. — Разстроен е като всички ни. Не обръщайте внимание на думите му.
— Нямаше да има разлика и да имахме двама като Уайра сред нас. Или дори само един като него. По-възрастният Сторрсен е пречка.
Потънал в тъгата си, Лийт не каза нищо. Знаеше за грешката в мненията им, но не разполагаше с енергията да ги поправи.
Десет минути по-късно Фарр се завърна. Усамотението не бе успяло да оправи настроението му.
— Омръзна ми — обяви решително. — Брат ми и аз продължаваме сами. Вие сте безполезни. Ела, Уайра.
— Къде? — отвърна брат му. — Реката не може да бъде прекосена. Можем да отидем само у дома. Нима ще изоставим приятелите си?
Фарр се хвърли до него и се надвеси над лицето му. Първоначално Уайра отвърна на погледа му, но после очите му се сведоха.
— И двамата знаем, че трябва да правиш, каквото казвам! — просъска Фарр в братовото лице. По-младият Сторрсен кимна глуповато.
— Какво става тук? — запита Кърр.
— Не ви касае! — тросна се Фарр.
Това дойде в повече на стария фермер.
— Касае ни! — викна той. — Намираме се сред нищото, уязвими за нападение; нуждаем се един от друг! Случващото се засяга всички ни!
Той закрачи към Сторрсенови.
Хауфутът се изправи, разперил ръце в успокояващ жест:
— Нека не воюваме помежду си…
Кърр отиде до Фарр и Уайра, сетне силом застана между тях.
— Внимавай какви ги вършиш, старче — предупреди го Фарр.
— Покажи малко уважение! — отвърна Кърр, издавайки брадичка. — Нямаш правото да си тръгваш, когато ти скимне!
— Внимавай, предупреждавам те! — Фарр отстъпи, ръцете му потрепваха.
— Кърр! — викна хауфутът.
— Кога ще ти дойде умът в главата? — не спираше фермерът, разлютен до краен предел. Потисканите седмици наред за доброто на Компанията емоции избухваха в атмосферата на разочарование на речния бряг. — Дръж си устата затворена и остави мисленето на другите!
Той протегна усмиряваща ръка към по-възрастния Сторрсен.
— Не ме докосвай! — кресна Фарр. Блъсна ръката на фермера настрана, отскочи назад и изтегли меча си. — Махни се!
Нещата излизаха извън контрол и останалите членове на Компанията започнаха да викат. Никой не чу напразните опити на хауфута да ги усмири. Фарр заплашително размахваше меча си към Кърр. Незабелязан в суматохата, Хал се прокрадна зад по-големия Сторрсен, сетне се хвърли напред с цялата позволявана му от деформациите ловкост и бързо нанесе удар върху китката на Фарр. Мечът издрънча на каменистата земя. Хал бързо го грабна и го хвърли настрани. Фарр се извъртя с вдигнати юмруци, готов да стовари удар върху нападателя си. Хал стоеше стъпил здраво. Докато Фарр се взираше в очите на сакатия младеж, гневът и объркването му се стопиха. Той отпусна пестници, пое дълбок дъх и бавно издиша.
За момент всичко бе тихо, сетне някой зад Компанията заръкопляска.
— Браво! Браво! — провикна се възторжен глас. — Великолепно! Браво!
Пътниците се извърнаха, сепнати. На хълма вдясно от пътя, на около петдесет ярда зад тях, стоеше дребен дебеланко с огромна гъста брада, който последователно ръкопляскаше, надаваше одобрителни викове и изпълваше въздуха с дълбок смях. Моментално мечове бяха изтеглени, Фарр унизено дирейки острието си.
Дебелият мъж вдигна ръце с обърнати към небето длани.
— Без мечове! Без мечове! — провикна се той, но дружелюбното му лице не показваше страх.
— Свалете мечовете — каза им Перду с изненадващо ведър глас.
— Този мъж е от фодрамите и не е заплаха за нас. Всъщност дори би могъл да ни помогне!
Феннито помаха на брадатия мъж, който слезе от хълма си и с подскоци дойде при тях.
Лийт се взираше в него с нескрито любопитство. На неопределена възраст, дългите му рошави коса и брада отчасти скриваха обрулено лице, обагрено с бръчки, очевидно предизвикани от смях. Бе нисък, удивително нисък и пълничък — стомахът му преливаше над широкия колан.