— Какво изпълнение! — провикна се мъжът, прегръщайки с ръка объркания Хал. — Обезоръжаване с един удар! Поздравявам те! — хвърли развеселен поглед връз пътниците. — А за какво се биеха, чудя се аз? Какво си струва да се хабят сили за него на място като това? — той се изсмя. — И в тази връзка, какво е довело брегаджии из суровите земи?
Никой не отговори. Видът му ги бе шашнал.
— Може би ще отгатна — продължи той с хитро пламъче в очи. — Днес видях друга група хора, не тъй меки, бързащи през непознатите земи. Искате ли да размените някоя и друга дума с тях? Може би не само думи, а? — той се взираше в лицата им. — Тъй си и рекох аз. Жалко тогаз, че Ролейстоун падна. Днес не ще говорите с тях.
Перду се поклони до пояс, сетне прегърна мъжа през рамо за негово голямо удовлетворение.
— Спътници — обяви феннито, — позволете ми да ви представя един от фодрамите, чието име е…
Той се вгледа очаквателно в закръгления човек, чиято усмивка се разшири още повече.
— Изглежда познаваш фодрамите — отвърна мъжът. — Ако е така, ще знаеш, че имената им не са за споделяне сред странници. Името си запазвам, ала гостоприемството си ще споделя. Желаете ли да се възползвате от гостоприемството на фодрамите?
Перду закима енергично.
— Всички ние се нуждаем от малко гостоприемство в момента — печално каза той. — Пътувахме дълго и се нуждаем от сили, за да достигнем края. Гостоприемството на фодрамите би било добре дошло.
— Великолепно! Прекрасни новини! Нови лица край огъня! Момчетата ми ще се гордеят с мен! — мъжът изтанцува кратка джига, сетне се обърна и постави ръце край устата си. — Момчета! — викна. — Гости за вечеря!
В отговор, три брадати лица изникнаха над хълма. След миг вече бяха сред Компанията, трима набити мъже, не по-високи от водача си, и ги поздравяваха като че са отдавна изгубени приятели. Особено Сторрсенови бяха слисани от проявата на дружелюбност, тъй контрастираща с хълмовете на Винкулен, където хората не бяха особено мили, а странниците често биваха игнорирани.
— Тъй правят фодрамите — каза с ъгълчето на устата си Перду. — Поздрави ги топло, всичко друго е обида.
Тъй че рамене биваха тупани и поклони разменяни, но никой не питаше за имена.
Добре, Кроптър, помисли си Кърр. Съжалявам за съмнението, оказа се прав. „Нечакани врази, приятели ще срещнете по пътя вам орисан“, каза ти. Е, срещнахме и двете днес. Само се надявам приятелите да ни помогнат да надвием враговете.
Тази нощ дузина седяха край огромен лагерен огън, споделяха осолено месо и си разказваха истории. Петима бяха от Лулеа: хауфутът, фермерът Кърр, Стела, сакатият Хал и брат му Лийт. Сред хълмовете на Винкулен бяха родени Сторрсенови, Уайра и Фарр, които седяха до лулеанчани. Перду от Мьолкбридж, приел фенните за свой народ, се смееше край братята Сторрсен; и от дървените къщурки сред Уитвества присъстваха четирима фодрами: всички се намираха далеч от дома. На заден фон останките от моста проблясваха на пламъците.
Лийт тихо лежеше по гръб недалеч от огъня, задоволяващ се да почива, оставил останалите да приказват. Над него се проточваха две ели, рядкост в долините на Челюстните планини. През клоните им Лийт можеше да види небето, осветено от бледия блясък на новата луна: парцаливи облаци биваха разнасяни от хладен ветрец, закрил северните звезди.
Зад него четиримата фодрами се веселяха. Изглежда не се интересуваха от личността на новодошлите или от причината, довела ги тъй далеч от дома, вместо това пееха и крещяха с голямо увлечение. Повечето от песните бяха непознати за фирейнците, но дори тук, по границите между Фирейнс и Плоня, можеха да бъдат дочути познати думи или откъси от мелодия и каньонът на Горното ждрело ехтеше от мелодии като повсеместната „Дама мила“: