Изпяха песента отново — тя бе любима сред целите северни земи, обхващаща животи на ръба на света, далеч от постигнатата от цивилизацията умереност. Когато запяха последната строфа, Стела се изправи с блясък в неразгадаемите й очи и ловко заобиколи огъня до мястото на Уайра. Безмълвно седна край него и взе ръката му.
Той се обърна към нея и тихо каза:
— Обещай, че няма да ме напуснеш.
— Никога! — отвърна тя и стисна ръката му по-здраво.
— Още по-добре — рече той. — Не ме бива с ножовете.
Незабелязващият какво се случва отвъд огъня Лийт потъна в сън, унесен във временна забрава от носещите се край него мелодии.
— Значи се опитвате да догоните онези брудуонски нападатели и да освободите заложниците им — ниският мъж изръмжа в обмисляне на току-що чутата история. — И не само туй, ами и искате да заловите един от тях и да го принудите да каже на фалтанските крале за предстоящата инвазия от изток.
Фодрамският водач се изсмя силно и лениво.
— Като сте почнали, защо не ги накарате да извадят Астора от морето!
Огънят бе утихнал заедно с пеенето; сега само пропукването на въглените и тихото бъбрене можеха да бъдат чути. Високо над тях бледите звезди проблясваха в студения въздух като ледени кристали, увиснали в нощта.
Кърр се усмихна.
— Какво ще ни посъветваш? Да се върнем у дома и седнали на чардака да очакваме края си?
Ниският мъж се приведе и чертите му бяха обогатени със сериозност.
— Брудуо е стара и не особено убедителна история, а Рушителят… той е просто приказка. А вие ми казвате, че съм видял мъж, който е бил в Андратан, заловен от брудуонците.
Той се изсмя отново; изглежда се смееше на всичко.
— Не, не съм убеден. Съветът ми действително би бил да се върнете вкъщи и да изоставите това безнадеждно преследване. Тъй че трябва да продължите, защото в този случай сърцата ви никога не бива да се вслушват в съвети, без значение колко мъдри. Но как, мислите си? Ролейстоун вече не е достъпен, а да се прекоси реката няма друг път. В такъв случай по-добре елате с нас.
— Къде отивате?
— Поели сме по Южния маршрут, първото прекосяване за сезона.
— Това как ще ни помогне? — Кърр искаше да попита какво представляваше въпросният маршрут и къде отвеждаше, но не искаше да показва невежеството си.
— По Маршрута ще се справим много по-добре от онези бандити по Западния път. Пролетното снеготопене ще ги забави, дори сега то приближава гората Уитвества от юг. Можем да ги изчакаме във Виндстроп Хаус.
Предложението на фодрамеца започваше да звучи смислено на възрастния фермер. Виндстроп Хаус бе най-добрата част в радиус от хиляда мили на изток от Челюстните планини. Между Ролейстоунския мост и Виндстроп Хаус шепа хора оцеляваха из дълбоките северни гори, търгувайки с кожи и режейки дърва за гражданите на Плоня и Трейка, страни далеч на юг от Уитвества. Тези люде бяха фодрамите, гората бе тяхното царство. Южният маршрут вероятно представляваше някакъв търговски път, известен само на познаващите гората фодрами.
— Единствено рискуваме те да напуснат Западния път преди Виндстроп Хаус — отвърна Кърр. — Иначе ще се радваме да приемем помощта ви.
— И ние ще се радваме на придружителите, не ще отрека! — изсмя се пълничкият мъж. — Пет месеца зима с тези три животни е повече от достатъчна. Но ще трябва да си платите! Няма да крия, че срещата ви бе щастлива случайност! Прегледахме зимните капани и открихме много повече кожи, отколкото можем да носим! Сред вас има силни рамене, рамене в състояние да пренесат някой и друг денк по Южния маршрут. Съгласни?
Кърр не се поколеба. Или това, или трябваше да се отправят към дома.
— Съгласни! — каза той с цялата възможна разпаленост, която можа да изцеди от себе си.
Това предизвика нов пристъп на смях у фодрамите.
— Утре сутринта ще кажем на главатаря ви! — каза водачът. — Изглежда храната и пивото го приспаха!
— По-скоро приказките! — вметна друг фодрамец. — Ние имаме поговорка: срещналите се на пътя приятели първо трябва да пият, пък после да задават въпроси. Възнамерявам да я приведа в действие! Елате — подкани Сторрсенови. — Някой ще се присъедини ли към мен?