По-възрастният Сторрсен решително пристъпи към денка, сетне ловко се наведе, вдигна го над главата си и го постави на рамене. Триумфално се изправи и каза:
— Друга бала!
Фодрамите си размениха кимания и парцаливият взе нова бала, която донесе до Фарр. Младежът се наведе и фодрамецът постави денка върху първия. С видимо усилие Фарр се изправи, пренесъл тежестта върху гърба и раменете. Пристъпи напред да покаже, че може да се справя с тежестта.
Фодрамите избухнаха в аплодисменти и дрипавият въпросително погледна към храбрия брегаджия.
— Друга бала! — изкомандва Фарр и се приведе, за да удържи увеличеното тегло. Този път мощните крака с усилие издържаха, но с невероятно усилие на волята той се изправи с три струпани една върху друга бали.
Този път фодрамите изразиха одобрението си с викове, а по лицата им се изписа неподправено уважение. Лицето на Фарр пък бе почервеняло от усилие и той се отпусна на колене. Услужливи ръце поеха товара му.
— Наистина забележително! — рече белязаният. — Три бали на едно рамо!
— Три не са пет — отвърна Фарр. — Нито няколко треперливи крачки са девет мили по нанагорнище.
Гласът му не оставяше място за съмнение, той се възхищаваше от търговците на кожи.
Фодрамите отново се спогледаха, този път леко гузно.
— Всъщност трябва да признаем нещо — рече най-високият.
— Какво? — викна Фарр. — Лъгали сте ни?
— Не — изсмяха се те. — Само дето разполагаме с малко улеснение при носенето на балите, ето го.
Всеки от мъжете измъкна от колана си кожен ремък с дължина около един фут, широк три инча и с дупки във всеки край. Докато Компанията гледаше, фодрамите извадиха въжета от джобовете си и привързаха краищата на ремъците. Сетне извадиха по-малки ремъци и ги вързаха в свободните краища на въжетата, така че се образува нещо като люлка.
— Това е мекапал — обяви белязаният, посочвайки към ремъците си. — Ей така се използва.
Той постави широката лента край челото си, оставяйки въжетата да висят зад него. Парцаливият взе денк и го постави в дъното на люлката, опирайки го на кръста на белязания. Две други бали бяха поставени отгоре, намествайки се плътно до гърба му. Мощните вратни и раменни мускули с лекота поеха напрежението.
— С малко тренировки човек спира да ги усеща — фодрамите се изсмяха и погледнаха Фарр.
Лийт също с опасение се взираше в буйния планинджия, очаквайки неминуемото избухване. Ала такова не последва. Наместо това, бавна усмивка се разля по чертите на Фарр, отпускайки сключилото ги напрежение.
— Мекапал, казвате? — рече той ухилен. — Ще ми покажете ли как се прави?
— Разбира се — отвърна високият. — Всъщност ние ще ти изработим един в чест на вдигнатите без помощ три бали. Това си заслужава разказването!
Останалите също изразиха одобрението си и усмивката на Фарр се разшири още повече. Лийт никога не го бе виждал толкова доволен.
Завърналият се фодрамски лидер откри брегаджиите ентусиазирано да се упражняват в носенето на денкове. Всички, с изключение на Сторрсенови, се задоволиха с по две бали: тежеше, но теглото не изглеждаше непоносимо. Вървяха приведени под товара, като че щяха да се прекатурят на всяка крачка. Веднъж привикнали, тежестта всъщност им помагаше да ходят. Обикаляха из руините на форт Брумал — всички, с изключение на хауфута, който се оправда като потупа огромното си благоутробие и се оплака, че вече носел повече от другите. Тъй че той мълчаливо приседна на един камък, като очевидно лудориите на натоварените му съселяни не го впечатляваха.
— Отлично, отлично! — избоботи лидерът. — Ще направим фодрами от вас!
Фодрамите се изсмяха в хор при мисълта как брегаджиите търгуват с кожи и Компанията се присъедини към смеха им. Сетне се стовариха на заснежената земя, измъквайки се от товарите си и безпричинно заливайки се от смях. Доброто настроение на фодрамите изглежда бе заразно; никой от Компанията не знаеше защо се смее. Но мина известно време, преди лидерът на фодрамите да може да продължи.
— Отшелникът се съгласи на размяната — докладва той, — при едно условие. Иска да види групата ни, преди да ни даде провизии.
— Защо? — ядосано запита Фарр. — Уайзънт не му ли беше достатъчен?
— Не се притеснявай — бързо отвърна лидерът. — Така или иначе ще трябва да помогнем за провизиите, пък и той ни е на път. Освен това — додаде — не се знае, може да ни даде нещо полезно.