След секунди Лийт остана сам в пещерата.
— Ами пророчеството ми? — тихо рече той, но никой не го чу.
По някое време отшелникът се завърна и откри младежа да седи край утихващия огън.
— Не ти ли се спи, младежо?
— Не искам да спя — отвърна Лийт. — Искам да узная какво щеше да ми кажеш.
— Разбира се, че искаш — отвърна отшелникът, а в гласа му се долавяше липсващо преди състрадание. — Ще бъде ли проблем за теб и брат ти, ако ти кажа?
— Не — бързо каза Лийт. — Хал си е такъв. Все той вижда нещата ясно и за всичко е прав.
Горчивината в гласа му не убягна от сърцето на отшелника.
— Добре тогава — каза мъжът в синя роба, като приклекна и постави ръка на рамото на Лийт. — Както казах, видях свързани с теб неща. Първото бе в сън, сполетял ме по време на късните нощни бдения преди около седмица. Видях те да стоиш гол на ръба на бездънна яма, пленник на зли люде. От двете ти страни имаше още заловени. Пленилите ги те блъскаха в пропастта.
— А с мен какво се случи? — нервно запита Лийт, неуверен дали да вярва на чутото.
— Не видях. Вероятно дали ще се случи зависи от това дали ще си спомниш съобщението, което имам за теб — отшелникът снижи глас. — Ето го и него: „Единственият изход е да сграбчиш огъня“.
Лийт зачака напрегнато, но очевидно отшелникът бе приключил.
— Много благодаря — любезно каза той. Не се сещаше какво друго да рече. Лицето му почервеня от погледа на отшелника. Понечи да се изправи.
— Имах и други видения — каза отшелникът, натискайки рамото му. — Искаш ли да чуеш?
Лийт кимна.
— Това е много по-просто. Слово, което дойде при мен преди два дни, докато бродех из гората. Докато размишлявах над сънищата и виденията, ясно видях лицето ти и глас заговори: „Когато пламъкът доближи, тъй речи на праведника: грабни го без колебание, че само тъй огънят ще стане твой слуга“.
— Това ли е всичко?
— Това ми бе казано да ти предам.
Лийт сви устни. В думите на онзи се долавяше арогантност, непоколебима увереност в истинността на изреченото от него. Сънуващ сънища, чуващ гласове — в прозаичен Фирейнс със сигурност щяха да му се подиграват по същия начин, както и на Хал. А звучеше толкова уверен в себе си!
— Не ми вярваш — твърдение, не питане.
Лийт сви рамене.
— Много добре, безверни младежо. Ето два признака да потвърдят думите ми. Преди утрешният ден да е свършил, ще си мокър до кости. Само ти, никой от останалите. Жал ми е за теб — много ще ти е студено. Второ, до два дни ще имаш възможността да разкриеш пред някого тайната си.
— Каква тайна? — прекъсна го объркан Лийт.
— Знаеш нещо за един от спътниците си, което би могло да ти даде предимство и не знаеш какво да правиш със знанието. Разбираш ли ме? Не се съгласявай, освен ако не знаеш за какво говоря.
Образите на спорещите Уайра и Фарр нахлуха в ума на Лийт. Помисли си за Стела, за впиянчения й брат, за това какво щеше да каже, ако узнаеше за Уайра.
— Да — замислено рече Лийт. — Зная какво имаш предвид.
— Хубаво! До два дни ще се убедиш в думите ми.
— Но откъде знаеш тези неща? — поинтересува се Лийт. — Чий глас чуваш?
— Казах вече; чувам гласа на Най-възвишения. Отделил съм се от плътта и лесно е за мен да обитавам Огнебитието. Двадесет години живея в тази пещера, отдаден да слушам гласа Му — очите му се замъглиха. — Може да бъде чут на много места: сред дърветата, шумящи с вятъра; в движенията на животните; в редуването на сезоните. Понякога, когато съм постил в молитва и не съм спал много дни, Той говори директно в ума ми. Такива бяха думите, които ми каза за теб.
Лийт кимна, удивен, че живеещ в пещера на хиляда мили от Лулеа може да има съобщение за него.
Ала какво означаваше това? Той накара отшелника да му разясни предсказанията, ала мъжът в синя роба отвърна, че не знаел. Лийт не бе сигурен дали това е истината — но защо такъв свят човек ще лъже? И по-важно, защо вечно говорещият за Най-възвишения Хал така остро се бе възпротивил на думите? Та нали пророчествата не се отнасяха за него! Не беше типично за Хал да говори така. Лийт бе сигурен, че и останалите смятаха така: брат му ги бе посрамил.
Сетне, сякаш прочел мислите му, отшелникът заразпитва Лийт за семейството му. От въпросите му личеше, че се отнася към Хал със силно подозрение, дори намеквайки, че сакатият е движен от завист.