— На какво да завижда? — каза Лийт. Само ако знаеше, помисли си. Цял живот аз съм този, който му завижда.
Странникът в сини одежди се изправи в целия си внушителен ръст.
— Съзирам въздигната съдба да те очаква — обяви той с блеснали очи. — Тъй предричам: ще владееш люде и дори кралства ще се покоряват на гласа ти. Делата ти ще вдъхновяват други сега и в бъдните векове — той снижи глас за миг и очите му загубиха напрегнатостта си. — Вероятно брат ти, който несъмнено притежава визия в бъдещето, вижда нещо от това и завижда на това, което той нивга не ще постигне.
— Убеден ли си в това? Въздигната съдба?
— Уверен съм — отвърна отшелникът, дишайки тежко. — Макар да ме изненадва не по-малко от теб.
Тази нощ Лийт не можа да заспи.
Бе оставил отшелника в главната зала и бе открил приятелите си да спят в няколко по-малки ниши близо до задната част на Бандитската пещера. Хал лежеше сам в една ниша, свит на гладката скала, завивките му спретнати както винаги. Леглото на Лийт бе приготвено на друга каменна скамейка няколко фута по-натам. С влизането си в малката пещера Лийт усети, че брат му не спи, но не каза нищо, докато си наместваше одеялата в по-малко неудобна позиция.
Отшелникът наистина го бе изненадал. Не бе знаел как да реагира, когато странникът му бе разкрил пророчеството си, нито знаеше какво да прави с узнатото. Думите отново и отново пробягваха през ума му. Въздигната съдба. Власт над хора и кралства. Вдъхновение за други. Въздигната! Ще видят те!
Размишленията му бяха прекъснати от раздвижване на камъка до него. Хал, който очевидно също не можеше да спи, се надигаше. Необичайно! Хал винаги е спял дълбоко! Докато брат му напускаше спалната пещера, Лийт се надигна и тихо го последва.
Кьопчото отиде право в стаята на отшелника, откривайки я безпогрешно, макар в непознатите пещери под хълма да цареше почти пълен мрак. Следвайки го от разстояние, Лийт непрекъснато се блъскаше в тъмното, като в един момент си обели коляното. Със сигурност Хал знае, че го следвам, зачуди се Лийт. Сигурно ме чува.
Внимателно надникна в малката пещера, където спеше отшелникът. Хал се бе изправил над заспалия мъж.
Дали да извикам? Какво ще му направи брат ми?
Тогава Хал заговори — бавно, тихо, ясно, решително.
— Ти наруши волята на Най-възвишения — долетя гласът му. — Разкритото тази вечер от теб пророчество бе дадено за теб, а не за Лийт; да насочва твоите стъпки, а не неговите. Бе ясен сигнал, че отшелникът от Бандитската пещера трябва да послужи на инструмента на Най-възвишения, а не самият той да се превърне в инструмент. Пророчеството не трябваше да му бъде предавано, преди времето да е настъпило. Заради непокорството ти, той го чу прекалено рано и то ще бъде прекалено голяма тежест за него. Ще изпитва съмнение и други ще страдат заради това — пое си дълбок, накъсан дъх, сякаш изпитваше болка. — Ти разруши плана и стори трудно, ако не невъзможно, за детето да изпълни призванието си.
Фигурата на леглото не отговори. Трябва още да спи, помисли Лийт.
— Ти трябваше да придружиш Лийт в пътуването му в сърцето на Фалта. Трябваше да бъдеш негов гид, негов ментор. От теб щеше да научи неща, които в гордостта си не би научил от мен. Въоръжен с предсказанията, що ти бяха дадени, ти щеше да служиш като негов пазител. Ала тази нощ ти разкри корените на собствената си гордост, които се простират надълбоко. Ти не си достоен да го обучаваш. Най-възвишеният ще намери друг учител. Пази се! Душата ти е в смъртна опасност.
Затуй Най-възвишеният ти възлага трудна задача, от която да се поучиш, след като не пожела да извлечеш мъдрост чрез смирение. Ще се грижиш за хауфута и ще го излекуваш, възстановявайки здравето и надеждата му. Знай това: хауфутът се отправи на това пътуване, сам нарамил огромна тежест. Той знаеше, че ако не действа бързо и благоразумно, Фалта би била загубена. Ала оттогава той е изоставил отговорността и водачеството и ги е отстъпил на онези, които изглеждат по-бързи, по-силни и по-умни от него. Сега чувства, че е излишен сред Компанията ни и е пречка да осъществим целта си.
Съсредоточено слушай, Еремос, защото имам въпрос за теб. Готов ли си на всичко в името на Най-възвишения?
Без да показва по никакъв начин, че е буден, отшелникът кимна.