— Всичко? Бързо отговаряш. Ала тъй да бъде.
Сакатият протегна дясната си ръка и взе тази на отшелника. Когато ръцете им се обгърнаха, син пламък бавно се разпростря по ръката на Хал и се вля в крайника на отшелника. За миг и двамата бяха обгърнати от бледата синя светлина, очертала двойка сенчести криле на гърба на сакатия. Сетне огънят затихна. Хал отдръпна ръката си, а отшелникът падна на земята, борейки се да си поеме дъх.
— Доведи го в Инструър щом оздравее — тихо каза Хал и се обърна да си върви.
Зашеметен от видяното, Лийт се отдалечи от вратата и опипом се отправи към стаята. Когато най-сетне я намери, Хал вече лежеше в леглото си и спеше дълбоко.
Лийт се взираше в миролюбивата фигура на брат си. Хал! Хал! — крещеше умът му. — Какво си ти?
— Нещо се е случило! Отшелникът не е добре! — Перду дотича от пещерата, почти поваляйки Хал в бързината си. — Елате бързо!
— Какво има? — попита Кърр.
— Отшелникът лежи на пода, едва диша и има силна треска — обясни Перду. — Може би умира.
Водената от фодрамеца Компания нахлу в пещерата на отшелника. Спазми разтрисаха тялото му, ръцете му бяха бледи и студени, потеше се обилно. Хал и Стела изтичаха да вземат кърпи и студена вода.
Час по-късно положението му се бе влошило. Сърцето му биеше прекалено бързо, хладът лазеше по тялото му, гърбът му се извиваше в конвулсии. Никой не се съмняваше, че отшелникът щеше да умре.
Хал вдигна очи от бледото, обрамчено с руси кичури лице и се извърна към останалите.
— Никога не съм виждал тази болест — обяви той. — Някой сред вас чувал ли е за нещо такова?
Лийт искаше да изкрещи: Хал! Това е твое дело! Ти го прокле с тази болест! Но не можеше да изрече предателски думи, макар брат му да се бе оказал зъл.
Никой не отговори, че ужасът и безсилието пред лицето на смъртта ги бяха обхванали. Най-накрая Перду се изправи и отиде при отшелника, сетне подкани хауфута да го последва.
Двамата се надвесиха над мъжа.
— Помниш ли чумата на злите мухи по времето, когато Клима управляваше в Раммр?
— Не съм бил роден по това време — тихо отвърна хауфутът.
— Аз също — призна Перду. — Но поне трябва да си чувал? Фирейнс бил обгърнат от облак зли мухи, който се виел в небето като дим от горски пожар — сетне облакът се спуснал над градове и села, хапейки наред. Един подир друг хората заболявали и умирали. Баща ми разказваше, че хората в Мьолкбридж получавали силна треска няколко часа след ухапване, точно като отшелника. Опитвах се да се сетя на какво ми напомня това. Какво мислиш?
Хауфутът въздъхна.
— Защо питаш мен? Със сигурност Кърр си спомня?
— Чувал съм, разбира се — семпло отвърна фермерът, — но не живеех във Фирейнс по онова време. В името на Най-възвишения, ако знаеш нещо за тази чума, сподели!
Перду се обърна към фодрамеца.
— Не каза ли, че зимата била мека?
— По-мека от обичайното — бе отговорът. Вече никой не се усмихваше, дори фодрамите.
— А какъв цвят дрехи носи отшелникът? Винаги ли носи синьо?
— Че откъде да знам? — рече фодрамският лидер. — Не съм ровил в гардероба му.
— Някога да си го виждал в нещо друго?
Фодрамецът се замисли.
— Не.
— Така си и мислех. Според историите, тези мухи били привличани най-силно от синьото.
Останалите тихо чакаха, докато Перду бе потънал в мисли.
— Обърнете го по гръб — заповяда феннито.
— Но това може да го убие! — протестира Лийт.
— Ще умре, ако не сторим нищо! Трябва да видя дали има някакви следи от ухапвания. Ухапванията от зли мухи са много специфични: ако се инфектират, голям цирей се образува около раната.
Лийт ахна при вида на гнойните рани. Как бе получил такива ухапвания отшелникът?
— Възпалени ухапвания от зли мухи — обяви Перду. — Не бива да губим време! Единственото познато ми лекарство е да наложим раните с кора от лиственица.
— Лиственица? — възкликна парцаливият. — Има горичка на около половин час път по Южния маршрут. Но вероятно са заринати от сняг!
— Ще трябва да идеш и да провериш — каза водачът му.
— И моля те, побързай — подкани го хауфутът. — Може да не му остава много време!
Парцаливият се върна преди да е изтекъл час. Ясно личеше, че е тичал по целия път. Лийт можеше само да си представи усилията на фодрамеца, докато е бягал през снега. Краката му трепереха от изтощение, докато изпразваше съдържанието на раницата си пред хауфута.