Спорът продължи през по-голямата част от утрото, но хауфутът остана непреклонен. Фарр го подкрепяше (нищо чудно, помисли си Лийт), а също и фодрамите. Отшелникът разполагаше с храна за три месеца напред — три седмици, усмихнато прецени хауфутът — но очевидно не можеше да се храни сам. Лапата му трябваше да бъде подменяна периодично. Щеше да се нуждае от вода. Някой трябваше да поддържа огъня. Дивите животни трябваше да бъдат държани настрана. Уайзънт трябваше да бъде хранен и поен. Някой трябваше да остане и хауфутът бе очевидно най-добрият кандидат.
— Продължавайте да изреждате незаменимите ми качества — каза едрият мъж, — и в крайна сметка току сте ме убедили да дойда с вас! Сега ми се махайте от главата и се приготвяйте за тръгване! Трябва да се погрижа за болния.
Стела прегърна едрия мъж, докато стояха край скрития вход на пещерата. Сълзите й потекоха по врата му.
— Пази се — дрезгаво каза хауфутът.
Стела кимна, не доверявайки се на гласа си.
— Знаеш ли, при мисълта да те оставя сама сред онези груби мъже, започвам да се съмнявам в решението си.
— Не всичките са такива — прошепна тя и се изчерви.
Хауфутът се намръщи.
— Вече наистина ме разтревожи — рече той. — Бъди внимателна! С мъжете нещата невинаги са такива, каквито изглеждат.
Момичето се изсмя весело, прекалено весело.
— Не се притеснявай! Всичко е по-добро от участта, която ме чака при завръщането ми неомъжена.
Хауфутът пое дълбоко дъх, готвейки се да отвърне разпалено, но Стела му избяга.
— Не се притеснявай за мен — викна тя и отиде до Уайра. Ръката й се плъзна в неговата. Способна съм сама да се грижа за себе си, красноречиво казваше жестът й.
Хал бе наред да се сбогува със селския водител.
— Ще се грижиш добре за него — рече окуражително той. — А когато оздравее, ще ни последваш в Инструър. Ще се срещнем отново.
Кърр кимна за сбогом и разтърси огромната ръка на хауфута.
— Не исках да… — започна той.
— Няма нужда — отвърна водителят. — Зная. Искаше да поведеш Компанията не по-малко от мен.
— Пази се! И не забравяй да дойдеш в Инструър, когато отшелникът оздравее! Ще имаме нужда от теб за съвета.
— Ще съм там — рече хауфутът. — Сега вървете, инак брудуонците ще стигнат преди вас до Виндстроп Хаус.
Най-сетне Компанията остави отшелника, верния Уайзънт и хауфута. Огромните туловища на тура и водителя се бяха стопили до петънца в подножието на малкия хълм, когато пътниците помахаха за последно, сетне пътеката подскочи върху малко възвишение, хълмът се скри от очите им и дърветата със снежни клони отново ги погълнаха.
Неотложността на пътешествието им започна да ги притиска и случилото се в пещерата на отшелника отшумя, докато пътешествениците отново подхващаха преследването. Сега Кърр яздеше начело. Ала хауфутът не бе забравен: често някой хвърляше поглед назад, сякаш очаквайки да го види застанал на обичайното си място в края на процесията. Ала него го нямаше и в отсъствието му се чувстваха някак незавършени.
Глава 14
Нощ на леда
Следобедното слънце безсилно се взираше в Компанията, докато тя си проправяше път из замръзналия рид. Протегна бледожълти пръсти към балите с кожи, подскачащи на гърбовете на пътниците, ала не можа да ги докосне. През това време на годината, дордето облаци закриваха земята, светилото рядко зърваше снега и дърветата. И още по-рядко съзираше хора сред северната зима, сезонът на великия бог Куали, задушил в ледена хватка земята и небесата. Ала нищо, помисли си то, припомняйки си за наличието на места, където слънцето бе неоспорим господар. Може би един ден тези човеци щяха да си покажат носа в безплодните земи далеч на юг. Тогава щеше да им покаже някои нещица.
Компанията дърпаше две натоварени шейни, върху всяка от които имаше по осем вързопа с кожи и куп провизии. Всеки от четиримата фодрами се бе нагърбил с по две бали. Останалите от групата се редуваха да теглят шейните: двама дърпаха въжетата, докато един буташе отзад. Така ги направляваха по оснежения друм.
— Лете не може — изсумтя парцаливият. — След топенето пътят е осеян с коренаци и камъни.
— Не съм го минавал заснежен — обади се най-високият. Той бе най-мълчалив от фодрамите, ала бе техен готвач и най-добър певец: и в двата случая ценен член.