— Тук е лесно — съгласи се лидерът им. — Но това е, защото още не сме стигнали реката.
Обърна се към останалите:
— Този път не отвежда до Виндстроп Хаус. Не разполагаме с времето да проправяме подобни пътища през горите. А дори и да имахме, нямаше да можем да ги поддържаме. Гората щеше да ги запълни отново.
— Тогава кой е направил тази пътека? — запита Стела.
— Не кой, а какво — рече лидерът. — Това е пътека на мечки, направена от слизащите да пият животни. Използват я постоянно и дърветата не ще посмеят да я затулят.
— Какво е мечка? — любопитството на Лийт се оказа по-силно от страха да го помислят за невеж.
— Какво е мечка? — повтори лидерът, който не вярваше на ушите си. Лийт веднага съжали, но вече бе късно. — Какво е мечка? Нямате ли мечки във Фирейнс?
Лийт глуповато поклати глава. Пълничкият мъж погледна към Фарр.
— Вярно ли е?
Фарр кимна:
— От това, което съм чувал, не изглежда да пропускаме особено — рече той. — Едри, космати животни, ходещи на два или четири крака, достатъчно зли да разкъсат човек, щом го зърнат. По-добре сме си без тях.
Фодрамите изглеждаха шокирани от тези думи, но лидерът им се изсмя.
— Може би някой път ще имаш възможност да си промениш мнението! В гората няма нищо по-величествено от мечката. Тя и гората са създадени една за друга. Напомни ми да ти разкажа вечерта. Но сега по-добре да спрем с дрънканиците и да продължаваме. Не остава много до реката!
И продължиха да лъкатушат по оголения хълм под ярките, ала студени лъчи на зимното слънце, дордето се изкачиха на върха, където спряха за малко да отдъхнат. От височината видяха във всички посоки да се простират побелели гори. Далеч назад лежаха Челюстните планини, сиви и мъглисти. Хоризонтът бе изцяло съставен от наметнали снежни палта дървета.
Зад мен е всичко познато, помисли си Лийт, докато се опитваше да си представи изминатите от тях мили. Ала някъде на юг е всичко обичано от мен, пришпорвано до изнемога с брудуонски меч. Изправи се на пръсти, но не можа да види някакъв белег от Западния път. Почувства се глупаво и хвърли кос поглед към Стела, чиито очи бяха залепени за Уайра. Е, може би брудуонците не разполагат с всичко, което обичам. Но обичам ли я наистина? Загледа я как крачи до винкулчанина. Няма значение. Тя обича него.
Кога се е случило? Върна мислите си назад. Някъде в планините, някъде след времето, когато го чух да спори с брат си за пиенето… Мислено докосна знанието, което можеше да използва като оръжие срещу Уайра. По всяко време бих могъл да кажа на Стела и това ще бъде краят. По-големият й брат трябва да е някъде на неговата възраст. Потръпна, когато се сети за лулеанския селски идиот, дрипав и немит, вонящ на алкохола, който винаги успяваше да изнамери отнякъде. Всички го отбягваха — освен Хал, помисли си Лийт леко гузно. Хал се грижеше за него, когато нещата наистина се влошаваха.
Да каже ли на Стела? Част от него отговаряше утвърдително, искаше да я види разплакана, да я види как крещи на Уайра, да я утеши… ала знаеше, че няма да й каже. Знаеше, че не би било правилно. Тя и сама ще узнае скоро.
Ами Хал? Лийт все още не можеше да възприеме видяното: милият, мъдър и благ брат някак бе отровил беззащитен човек. Лийт неуспешно се опитваше да подреди картината, която винаги се разпадаше в срещуположния край. Нищо ли не бе както изглежда?
Вдигна поглед. Унесен в мисли, бе изостанал. Спря за миг да намести денка на гърба си. Бе поискал две бали, ала фодрамите му бяха дали само една. Сетне бързо се стрелна напред, защото останалите тъкмо изчезваха иззад един завой. Спъна се в пробил снега корен и падна на самия ръб на пътеката. Безпомощен заради тежестта на гърба си се хлъзна по десния склон. На дъното го очакваше заледено езеро, ала ледът не бе достатъчно дебел да издържи тежестта на Лийт и денка с кожи. Хряс! Ледът се разтроши и ледената вода го обгърна.
Компанията продължаваше по пътя си, в неведение за случилото се. Тогава привикналият редовно да поглежда към спътниците си Кърр забеляза липсата на Лийт.
— Чакайте! — викна той. — Къде е онуй глупаво момче?
Компанията спря и глави нервно бидоха обърнати назад по пътеката.
— С нас беше при последното спиране — рече Стела.