Не се осмелиха да спрат да обядват, вместо това забързаха надолу по склона в опит да изпреварят слънцето. Околният свят се променяше: властта на сивата зима биваше заменена, зелени и жълти петна разхлабваха хватката на Куали. Папрат никнеше край нежносините камбанки и червеникавокафявия кучи дрян. На места върбите бяха обкичени със сребро. Неуморимият южен вятър, Снегоедът, събличаше дърветата от белите им наметала и захвърлените одежди се превръщаха във вода.
Цял следобед пътниците се бореха с топежа. Балите бяха вдигнати от шейните и разпределени по гърбовете на Компанията, тичаща през кишата и калта. Около тях пролетта пееше, ала пътниците се потяха и стенеха, докато си проправяха път през отърсили зимните си окови потоци. Водите празнуваха, шумно говорейки една на друга. Стигайки до все още неразтопен лед, те се събраха да отпочинат зад временния бент и Компанията загуби цял час в заобикалянето на езерото.
По времето на аления залез влязоха в дълга долина със стръмни склонове, дъното на която бе покрито от езеро. Тук ледът не се беше стопил, съумял да се спотаи от лъчите на слънцето. В другия край имаше малко петънце. Високият фодрамец посочи към него с многозначително лице. Заслонът Средопът.
— Ще рискуваме ли по леда? — лидерът запита останалите фодрами. Парцаливият коленичи на привидно стабилния лед; той се раздвижи осезаемо под тежестта му.
— Каква е алтернативата? — поинтересува се Кърр.
— Да се изкатерим извън долината и по ръба й да стигнем до заслона. Което ще ни отнеме поне три дни и ще трябва да оставим шейните тук.
— А за колко време ще прекосим езерото?
— Около час. И по-малко, ако бързаме. Ала не зная дали ледът ще издържи.
— Два дни могат да се окажат решаващи — тихо каза Кърр.
— За вас. Но не забравяй: семействата ни разчитат на парите, които ще спечелим от кожите. Трябва да ги занесем на пазара и един-два дни закъснение няма да са от значение.
— Шегуваш ли се? — изкрещя вбесен Фарр. — Какво са кожите в сравнение с животи?
Лидерът избухна в смях и яребица подплашено изхвърча зад тях.
— Нищо, разбира се. Просто ви напомнях за нашите интереси. Нима не бързахме достатъчно? Не показахме ли достатъчна загриженост за вашите приятели?
Белязаният се върна от проучването си на леда.
— Започнал е да замръзва отново, но е много крехък — усмихна се. — Досега пътуването беше мирно. Време е да го пооживим! Викам да тръгнем по леда.
— Добре тогава — енергично отвърна лидерът. — Води. И по-добре размърдай носа си.
Лийт се опита да не обръща внимание на скърцането и простенването на леда. На много места повърхността бе пропукана и вода бе избликнала върху топящия се лед. Белязаният отбягваше тези места, като отиде чак дотам да прекоси нашир езерото само заради една подобна пролука. С падането на здрача най-лошото изглеждаше зад гърба им. Средопът стоеше на няколкостотин ярда пред тях.
В този миг силен пукот огласи долината и ледът се разтресе. Иззад тях се разнесе съскащ звук.
— Напред! Напред! — изкрещя белязаният. — Бързо!
Докато тичаше, Лийт се извърна. В леда зееше цепнатина и снегът съскаше, докато пукнатината се виеше към тях. Дордето я гледаше, тя промени посока и се отправи към него, сетне се разцепи и се стрелна настрани. Ледът под Уайра и Стела се разтресе, сетне поддаде с трясък.
Уайра изчезна.
Стела изпищя и се хвърли по лице на леда, бъркайки с ръка във водата. Напипа нещо и задърпа.
— Махнете се от леда! — провикна се белязаният. — Ще потъне! — Никой не помръдна.
— Помогнете ми! — викна Стела. Бе се хванала за нещо, но нямаше сили да го издърпа.
Без да обръщат внимание на опасността, Перду и Лийт изтичаха при нея. Останалите също понечиха да се притекат на помощ, ала ново изсъскало разпукване отряза пътя им.
— Махайте се! Немедлено! — излая лидерът. Лишени от алтернатива, останалите послушаха съвета му.
Лийт лежеше от лявата страна на Стела, Перду отдясно. Тримата шареха с ръце в ледената вода, опитвайки се да хванат здраво.
— Изпускам го! — проплака Стела през зъби. Пръстите й се бяха вкочанили.
— Улових нещо! — викна Лийт. — Насам! Хванете ръката ми и дърпайте!
Стела не можа да удържи захвата си и се изтърколи с отчаян вик.
Перду и Лийт задърпаха заедно. Нещо бавно изплува на повърхността.
Беше Уайра. Бяха хванали коляното му.