Зад тях ледът продължаваше да съска и да се движи.
— Не мърдайте! — провикна се Кърр от брега. — Чупите го!
Бавно и мъчително издърпаха Уайра. Балите все още бяха в мекапала му.
— Стела! Помогни! — викна Перду.
Фарр притича. Бе открил по-стабилна земя и прескочи разширяващия се процеп. Четири чифта ръце изтеглиха неподвижното тяло и двата денка с кожи от водата. Перду и Лийт освободиха ремъците и балите се стовариха на леда, потапяйки единия му край във водата. Силен пукот се разнесе иззад тях.
Фарр се приведе, грабна брат си в ръце и затича с все сили. Останалите го последваха, оставили балите на леда. Фарр преодоля цепката с лекота. Стела успя да я прескочи, ала при приземяването лошо си изкълчи глезена. Лийт за малко не се стовари върху проснатото й тяло. Изправи я на крака, но тя изплака от болка, когато стъпи на леда. Момчето я прегърна и се отправи към брега.
Тогава поредно гръмко пропукване оповести появата на нова цепнатина. Тя се появи откъм колибата и проряза езерото към тях.
— Цялото езеро се топи! — викна белязаният.
Лийт се хвърли към брега, ала бе късно. Пред тях ледът се разтваряше: един ярд, два ярда, три ярда, четири ярда. Лийт евентуално можеше да прескочи, ала не и Стела в сегашното си състояние. Двамата стояха ужасени, дордето ледът се разширяваше все повече.
На брега Кърр ръкомахаше безпомощно. Сега какво?
— Изчакайте — провикна се лидерът, сетне продължи, като се опита да звучи окуражително. — Може би ледът ще се успокои. Не стойте на ръба. Ще видим какво можем да направим.
Нощта се спускаше и Лийт не можеше да различи какво правят на брега, но можеше да се досеща. Докато двамата със Стела се отдалечаваха от ръба, Компанията трябваше да подготвя огън. Различи Фарр, който енергично разтриваше краката на брат си. Дали Уайра е оцелял?
Лийт и Стела седяха един до друг, опитвайки се да разпределят тежестта си равномерно. Стела напрягаше очи, ала не можеше да види какво се случва на брега.
— Уайра добре ли е? — провикна се тя с безпокойство.
— Не знаем още — дойде отговорът. — Жив е, но не можем да го събудим.
Стела долови тревога в гласа на Фарр.
— Вие стойте мирни и не се притеснявайте — викна Кърр. — Скоро ще ви измъкнем.
За известно време нощта утихна. Високо над главите им вятърът размяташе парцалести облаци по обсипания със звезди небосклон, но въздухът над езерото бе хладен и спокоен.
— Отдалечаваме се — прошепна Стела. Лийт се взря в мрачината. Наистина — огънят на брега се смаляваше.
— Ей! — викна той. — Отплуваме! Чувате ли ни?
Не последва отговор.
— Няма повод за притеснение — тихо рече Лийт. — Езерото вероятно отново ще замръзне през нощта и на сутринта просто ще го прекосим.
— Надявам се той да е добре — каза Стела. Младежът не отговори.
След малко момичето се раздвижи, сетне се опита да се изправи.
— Ръката ми! — проплака тя. — Не мога да я движа!
— Какво има? — стреснато запита Лийт.
— Ръката, с която се опитвах да извадя Уайра. Не я усещам.
Момчето се обърна по посока на гласа. Бе непрогледен мрак и не можеше да види лицето й. Значи и тя не вижда моето, помисли си той. Колебливо се протегна и докосна ръката й. Беше ледена.
— Замръзваш — каза, опитвайки се да запази гласа си спокоен. Намираха се насред езеро, заплашени от измръзване, а можеше да мисли единствено за момичето до себе си. Опитваше се да диша нормално, ала сърцето му беше заседнало в гърлото. Опита да се успокои. Тя със сигурност ще забележи! Ще ми се присмива!
Стела се опита да разтрие ръката си, но това не помогна. Зъбите й започнаха да тракат и тя се тресеше неудържимо.
— Ще ти помогна — каза Лийт, ала не със собствения си глас; изглеждаше сякаш друг глас — спокоен и хладнокръвен, бе заговорил през него. Друг младеж — уверен, самоуважаващ се, пое ръката на момичето и започна да я разтрива внимателно. Сетне, когато треперенето бе поспряло, гласът каза: — По-добре да се свием заедно, за да се топлим.
Лийт бе удивен от думите му.
Стела промърмори нещо в отговор и се притисна към него, отпускайки глава на рамото му. Под студеното сияние на звездите двамата се прегърнаха, дирейки топлина и подкрепа.
По-късно през нощта излезе южният вятър и донесе до тях гласове от брега. Първоначално бяха неразбираеми, но сетне можеха да бъдат чути съвсем ясно.