Стигнаха до лагера и Лийт осъзна, че е държал ръката й. Неловкостта му се завърна и той я пусна, пропускайки да види мимолетно проблесналата на лицето й болка.
— Нямам търпение да седна край огъня — рече тя. — Толкова ми е студено. Оцелях единствено благодарение на теб.
Засрамен и с извърната глава, Лийт не видя погледа, който тя му отправи — изпълнен с благодарност и приятелство.
Завръщането им в редиците на Компанията бе посрещнато с облекчение. Кожените дрехи отчасти бяха предпазили Лийт и Стела от студа, а топлият южен бриз бе смекчил времето. Уайра се бе наспал и бе напълно възстановен, с изключение на обичайното сутрешно главоболие. Тази утрин, осъзна той, нямаше нужда да го прикрива.
Пътуването до заслона им отне не повече от половин час. Миналата вечер почти бяха стигнали, когато се бе разразила трагедията.
Пътниците се движеха близо до брега, където сенките бяха попречили на леда да се стопи. Самата хижа бе разположена на скала около двадесет фута над езерото, близо до вливащите се бързеи. Вратата бе отключена и се отвори с готовност.
За минути балите бяха стоварени в ъгъла, ботушите свалени и огънят накладен. След като отправи благодарствена молитва към пътниците, които бяха оставили гориво (и с кикот осъзна, че вероятно самите те ги бяха оставили при предното си пътуване), с поклон и размах на ръката, фодрамският лидер обяви:
— Добре дошли в най-добрата квартира на запад от хълмовете и източно от планините! Всъщност добре дошли в единствената квартира по въпросните места! Не е кой знае какво — печално додаде, — но е за предпочитане пред спане на леда. Е, зависи от компанията.
При последните думи повдигна шапка и погледна Лийт, който почервеня от смеха на фодрамите.
— Тъй — продължи лидерът. — Ще се наложи да почакаме известно време, преди отново да можем да се отправим на път. Топежът ще направи реките и пътеките непроходими. Никой в северните земи няма да мърда. Ще уплътним времето в поправка на канутата — посочи последно споменатите в ъгъла на помещението, — и проверка на оборудването. И пак ще ни остане много време за песни и бъбрене край огъня!
Мъжете изреваха възторжено. На туй му се викаше реч! Не след дълго гореща храна и чаши с топъл чай се присъединиха към пътниците и ясното пролетно утро се огласи от шумната песен, каквато само справилите се с бедствие умеят да леят.
Глава 15
Южният маршрут
— Ела — прошепна високият и разтърси рамото на Фарр. Следобедът бе тих и прежурящото през прозореца слънце бе унесло Компанията. — Ела с нас. Ще гледаме как Мосбанк се събужда.
Фарр потърка очи и разтърси глава. Без да е голям почитател на отмората, в прегръдките на гората бе започнал да спи дълбоко. Някаква напрегнатост се свличаше от него.
— Идвам — отвърна тихо. — Ами останалите?
— Имат нужда от почивка. Не осъзнават колко ги е изморило пътуването.
Винкулчанинът кимна, нахлузи ботуши и последва фодрамеца навън.
Бълбукащият поток, който се оттичаше от езерото край Средопът, се вливаше в много по-голямата Мосбанк около миля на юг. Отне им половинчасово сражение с тресавищата да достигнат до удобно място, от което се виждаше сливането на водите. Озоваха се на възвишение, разкриващо пълна гледка към северните гори, пламнали в следобедното слънце, ширнали се насред дивотата.
На около сто фута под нозете им лежеше Мосбанк, все още стегната в ледени клещи. По-малки поточета, вече размразени и течащи по стръмнини, весело лееха стопената от милиони дървета вода в снагата на колебливата река. С нарастването на водното ниво напрежението над леда се увеличи.
— Тъкмо навреме сме — провлече парцаливият.
— Мълчи, гледай и слушай — отвърна лидерът.
Реката се разбуди малко след това. Непосредствено под тях ледът се скриви със страховито стържене и част от него се вдигна във въздуха. Някъде нагоре по течението долетяха още звуци от отчупване. За няколко поразителни мига реката застина, разчупеният лед задържал се в едно по-тясно място; сетне всичко зафуча.
Къс подир къс се спускаше по реката, строшавайки се в скалите и в събратята си. Звукът бе невероятен и Фарр не бе сигурен дали ледът или самият шум разтърсва скалата, на която седяха. В един момент леден блок задръсти реката, която небрежно заля бреговете и продължи да се лее през дърветата, докато най-подир протестиращият лед не се предаде.