— Вярно — автор на тази реплика бе парцаливият, който все още не бе взел решение.
— Мосбанк е доста пълноводна от стеклите се в нея води. Особено след последните снеговалежи. Всъщност тя почти прелива. Тъй че не без божията ръка разполагаме с възможност да минем бързеите!
— Знаеш ли колко гроба има под тях?
— Тридесет и три. Броил съм ги. Да не мислиш, че ще възпяват делата ни, ако прекосим с канута Котиледон в ранна утрин? Слава се печели с храброст. Трябва ли да ти напомням за Тренстейн и Туйската гора?
Белязаният се обади:
— Точно така. Предварително знаехме всички рискове, когато се отправихме на това пътуване, защото искахме да хванем високите цени от началото на сезона в Станлоу. Но ако чак до лятото от Уитвества не се получат кожи, цялото злато ще отиде в Тренстейн. Онези туйски кожоеди няма да се спрат пред нищо, за да получат малко трейкански пари.
— Може би бурята ще отмине — рече предизвикателно високият.
— Вече е твърде късно за това — отвърна лидерът. — Пък и става въпрос за честта ни. Съгласихме се да отведем тези фирейнци до Виндстроп с най-голяма бързина и не можем да ги изоставим точно сега. Отправили са се да спасяват приятели. Кой от вас не би рискувал с бързеите, за да спаси близките си?
Високият колебливо кимна. Виждаше накъде отиват нещата.
— Добре тогаз — съгласи се той. — Ще минем през бързеите. Само един от нас да оцелее, историята му ще си заслужава.
— Ще се погрижим за това! — изсмя се лидерът. — Знаеш какво се случва с разказваните край фодрамските огньове истории. Още преди края на годината ще разказват как сме танцували по чорапи върху Брезоедите.
Един по един членовете на Компанията изникнаха от набързо струпания заслон срещу снега. Гората изглеждаше като след първите септемврийски снеговалежи, с дълбоки преспи по земята и леден северен вятър, свирещ из короните. Звуците на пролетта бяха приглушени, само шумоленето на бързеите тихо достигаше до тях измежду дърветата. Кърр хвърли поглед по пътеката, запречена от натрупан сняг.
— Това е единственият начин — каза тихо лидерът. — Времето ще се оправи след седмица.
— И преди е ставало така — отвърна фермерът. — Отново и отново не сме разполагали с избор. Тъй да бъде!
Фодрамският лидер го бе уверил, че не бива да се притеснява от бързеите, ала Кърр се съмняваше в това. Иначе защо щяха да се бавят досега? Нетърпеливите лица на фодрамите не го успокояваха.
Канутата бяха пуснати по вода и натоварени и Компанията пое сред зеленикавите води на езерото. Двете лодки завиха надясно, плувайки между брега и малко островче, увенчано със самотен бор. Фодрамите спряха да гребат, но канутата продължиха да ускоряват. Езерото изчезна между дърветата и далеч напред в мъглата Лийт различи камъни. Бързеите.
Сега гребците се бореха с течението, като усилията им не забавяха особено движението на лодките. Лидерът насочваше кануто си отпред и седналият във втората лодка Лийт внезапно видя как първото кану изчезна.
Миг по-късно и второто кану дойде до ръба на стръмен наклон, поредица от стръмни прагове. Преди Лийт да се осъзнае, носът се наклони и разцепи пяната. Момчето бе подхвърлено нагоре и се замъчи да заеме предишното си място, докато лодката се стрелваше надолу. В двата края фодрамите използваха греблата си, за да отбягват камъните. Лийт откри, че могъщият рев на бързеите поглъща крещенето му. Летяха надолу, надолу сред пенестия Прощъпалник. Вода и скали фучаха край ужасените пътници. Сетне внезапно се озоваха сред спокойни води. Бяха прекарали сред бързеите само няколко секунди.
Вляво имаше песъчлив бряг, леко посипан със сняг. Над главите им стръмни склонове обгръщаха реката. Около им бучаха синьо-зелени води. Челното кану отново изчезна от погледа им.
Докато втората лодка на свой ред приближаваше Второстъпника, тя се удари в невидим подводен камък, който я завъртя. Лийт почти бе изхвърлен от мястото си. Високият се опита да спре движението, но веслото му се счупи. Кануто се доближи опасно до праговете, поклащайки се настрани, накланяйки се опасно над притискащите го вълни. Сетне, в последния възможен момент, парцаливият заби веслото си между два камъка. Кануто потрепна, задната част се стрелна и те се спуснаха с гърба напред.
Лийт се прекатури върху бала, тропвайки главата си в ръба на лодката. Оловносивото небе се завъртя над него, докато кануто хвърчеше надолу по стъпаловидните бързеи. Ако реката бе по-маловодна, щяха да се разбият на парчета върху камъните; ала преливащата Мосбанк тласкаше черупчицата напред и я изплю в Мътилчока. Един от бордовете бе продупчен (над ватерлинията), но иначе бяха невредими.