И отново течението неумолимо ги повлече напред и надолу край водовъртежите на Мътилчока. Тук проломът се стесняваше дотолкова, че всички води трябваше да се прецеждат през двадесетфутов процеп между стръмни гладки стени. Течението ги хвърли като отнесено от буря семенце. Водещото кану, повлечено наляво от мощните струи, се одра о скалата, разцепвайки борда под ръката на кормчията. Кануто започна да се пълни с вода. Зад тях парцаливият, сега кормчия на втората лодка, яростно загребваше водата в опит да отклони лодката от стената. Доближаваха се все по-близо и по-близо, сетне течението ги понесе наляво и те се плъзнаха на инчове край камъка. Лийт мерна първото кану, което отплуваше в разширяващ се канал, сетне мощното течение отново ги подхвана и ги запрати към брега.
В последния миг кануто намери тесен проход между стръмната стена и остров с бели брези. За миг водата утихна и Лийт се намери седнал близо до носа до Стела и брат си.
— Къде сме? — викна Лийт към парцаливия, който сви рамене:
— Никога не съм бил толкова напред в бързеите.
Високият седеше изморено на кърмата, безпомощен без греблото си. Буквално трябваше да се осланят на милостта на течението.
Пред тях голяма скала разделяше течението на две. Кануто се носеше право към нея, отново започвайки да ускорява, попадайки в пенестите струи. Изглеждаше, че отиват надясно, но отново течението ги захвърли в противоположната посока, на косъм от камъка. Лийт усети клон да бръсва ръката му, сетне внезапно реката изчезна, докато политаха надолу от десет фута височина. Кануто се приземи с плясък, който разцепи корпуса.
— Вода! Вода! — извика Стела.
Парцаливият откъсна парче от ризата си и го натъпка в процепа, спирайки теча, но сега пък кануто се завъртя из реката и стоящият на носа загреба бясно, за да ги насочи напред. След около минута се намериха сред голямо, спокойно езеро.
Фодрамите ликуваха. Отдясно първото кану вече бе изтеглено на брега и течаха бързи поправки. Няколко резки удара — и втората лодка също се намери до тях.
— Успяхме! — развълнувано извика Стела.
— Не точно — отвърна лидерът. — Това е Градинското езеро, разположено е между Горните и Долните бързеи. Минахме първите, но другите още ни очакват.
— Още бързеи? — рече Лийт. — Не мисля, че горя от желание да се спускам сред тях.
— Не можем да се върнем, нито да продължим по суша оттук — отвърна лидерът, посочвайки стръмните стени. — Пътят е там вдясно, но няма как да го достигнем. Ти може би ще успееш да се изкатериш по скалата с бали и канута на гръб?
Той дълго се смя гръмко, непривичен за сивите скали звук.
Лийт се вгледа по-внимателно. Лицата на фодрамите изразяваха възбуда, а не страх. Нещо в очите им му подсказа, че щом свършеха с поправките, щяха да предизвикат Долните бързеи.
След час насмоляване и напасване, второто кану бе поправено. Ала първото кану бе понесло много поражения в носа си и се нуждаеше от основен ремонт.
— Няма време за това — рече лидерът и огънят в очите му още пламтеше. Така че го позакърпиха, а високият си измайстори ново гребло от кореняци.
Впускането в неизвестното бе лесно, ала този път Лийт знаеше какво ги очаква и при оттласкването от брега го обзе страх. За няколко минути фодрамите прекосиха езерото, сетне течението ги грабна и гребците започнаха да насочват канутата. Първата лодка беше непосредствено пред тях и Лийт чу лидерът да казва:
— Долните бързеи са много по-къси и широки…
Сетне ревът на Третостъпника отнесе словата му.
Третостъпникът представляваше улей, който биваше последван от дълбока, кипяща котловина. Канутата се стрелнаха надолу и развълнуваният рев на фодрамите се разнесе със спускането им по водата и пльосването сред пяната. Моментално канутата бяха понесени напред, като второто изпревари челното, дордето струите ги влачеха през Долните бързеи. Едно до друго, въртейки се, олюлявайки се, дребните фодрамски канута се противопоставяха на могъщата Мосбанк.
Възбудата от пътуването започна да измества страха у Лийт, но тогава той забеляза черна линия, прорязала реката от бряг до бряг. С приближаването им, линията се оказа редица остри скали, разделящи течението на множество дребни тунелчета, всички на вид прекалено тесни за лодките.