И всички се изсмяха.
Напук на времето се придвижваха с отлична скорост. Често трябваше да пренасят канутата по суша, ала преходите бяха кратки, а благодарение на пълноводието, повечето бързеи не представляваха проблем. Мосбанк се разшири и потече по-лениво, прокарвайки корито през високите местности на Уитвества. С разрастването на пролетта множество по-дребни животни излизаха от зимните си домове, но като цяло местните диви животни отбягваха пътя. На около ден и половина път преди Виндстроп Хаус срещнаха група пътуващи на север фодрами.
Лидерът поговори с тях, очевидно обяснявайки присъствието на чужденци в групата си. В един момент Лийт се досети, че разказва за прекосяването на бързеите. Макар фирейнците да не разбираха езика, предаваната от жестовете му история не можеше да бъде сбъркана — макар че дали този жест не показваше, че едно от канутата се е преобърнало? Вече запознат с фодрамите, Лийт не би се учудил на подобно преувеличение.
Сетне търговците продължиха пътя си на север с посребрени от следобедното слънце канута.
— Не са били видени чужденци във Виндстроп Хаус — докладва лидерът, — поне не преди два дни. Така че може да имате късмет.
Отново поеха, нетърпеливи да се озоват сред цивилизация.
Късно следобед на следващия ден гората отстъпи място на пасища. Мосбанк се разшири и забави още повече, с покафенели от седимент води, уморени от стремглавото си спускане. По тревистите хълмове имаше къщи. С потъването на слънцето реката направи още един муден завой и ги понесе към малко селище на десния бряг. Виндстроп Хаус.
Преди няколкостотин години тук имало само една къщурка. Сред гъстите гори един дързък човечец започнал да действа като посредник в търговията с кожи, заделяйки една от двете си стаи за търговски пункт. Много скоро му се наложило да построи отделна сграда. След няколко години малка общност се била събрала около къщата на господин Виндстроп, обединявана от желанието си да печели от търговците на кожи.
Господин Виндстроп намерил смъртта в спор заради мерки, но градът получил неговото име, ставайки неофициалната столица на фодрамските общества, макар фодрамите да нямали нито правителство, нито крал. Най-близко до управник бе неформалното звание на началника, присъждано по заслуга от дните на Уайтбирч. Макар да живееха в земите на плонянци и трейканци, фодрамите бяха самостоятелни.
Градът бе тих. Все още бе твърде рано за търговците на кожи, болшинството от които се отбиваха тук с пълни кесии едва в средата на лятото. Нямаше никой на брега, когато Компанията извади канутата от водата и ги привърза за ствола на огромен бор. Уморените рамене понесоха за последно балите и пътниците бавно се заизкачваха по склона към гостоприемно проблясващите светлини.
Глава 16
Склоновете на Щефл
След като се навилия из Уитвества, бурята се отправи към северна Плоня, сетне се съсредоточи над широките клоувънхилски възвишения, или Бленау Лоу на древния език, домът на уайдузите. Рядко виждащи дори през зимата сняг земи бяха обсипани със сухите бели парцали, принудили всички да подирят сушина. Мъглата и снегът се виеха ден подир ден, не позволявайки на уайдузите да осигуряват прехрана за семействата си. По южните части на Клоувънхил ситуацията беше много по-лоша от северните — преспите буквално погребаха селищата. Толмен, големият крайбрежен град, замръзна в ледените обятия на Куали. В отчаяние, уайдузките ловци започнаха да бродят из земи, които бяха принудени да напуснат преди векове, търсейки храна в пощадените от бурята региони.
Собственикът на виндстропския търговски пункт бе наистина изненадан от гледката на уморените и окаляни търговци на кожи, застанали на прага му, носещи бали на гърбовете си и уморени усмивки на лицата си. Момчето му развълнувано бе дотичало с новината, че фодрамите били дошли и бе възнаградено с шамар, задето приказвало лъжи. Но ето че те бяха тук с готови за показ бали. Дар небесен.
Докато денковете биваха разопаковани и помощникът му започваше да мери и претегля, магазинерът можа да разгледа по-внимателно пътниците, внезапно донесли такъв късмет в сушавата пролет. Пъстра тълпа, отбеляза. Познаваше лидера им. Нисък и дебел, Ейксхафт бе родом от Фернтикет дълбоко в недрата на Уитвества. Завръщането му бе чест за Виндстроп Хаус, през последните две години лидерът бе продал всичките си кожи в Станлоу. Кой беше с него? Мълбери, роден тук преди близо тридесет години — крадец и нехранимайко, присъединил се към Ейксхафт след смъртта на родителите си, поправяйки се значително. Единствен спомен от миналия му начин на живот бяха неподдържаните му одежди. Аспънлимб от Рокфорд бе срещал само веднъж. Рокфорд се намираше из източните краища на фодрамските земи, по склоновете на голите Черни хълмове. Тамошните люде обикновено не обичаха да пътуват. Собственикът не знаеше как високият човек от изтока се бе сприятелил с предводителя от Уитвества. Ами четвъртият, облечен в традиционна фодрамска носия? Въпросният пристъпи из сенките: Лийфхолм, прословутият белязан търговец на кожи, родом от Бирч Хил край Фернтикет, единственият надвил Ейксхафт в есенния турнир с тояги. Всички казваха, че той ще бъде следващият предводител. Прагматичният собственик винаги внимаваше да се отнася с него с най-голямо уважение.