Ами останалите? Никой от тях не бе фодрамец. Жилав старец; як мургав мъж; двама високи, по-бледи мъже, очевидно братя; сетне куц — не, сакат — младеж; бледо момче на не повече от петнадесет години и жена! Откъде бяха тези хора? Щяха ли да се нуждаят от настаняване? Много въпроси хвърчаха из главата на магазинера, ала по обичая на фодрамите не ги запита за имената им. Имената биваха споделяни само на хората, с които бе установено доверие. Определено не и на чужденци. Тук имаше някаква история, която вероятно никога нямаше да узнае.
Доволно потри ръце. Качеството на стоката бе отлично; кожите — бобър, хермелин, норка — бяха изключително продаваеми в Станлоу. Както си му беше редът, той щеше да извлече по-голяма печалба от онези, които бяха рискували живота си, за да ги донесат. Намръщи се. Все пак за тях оставаше приключението, пътуването из широтата, изследването на непознатите места, печеленето на заслужена слава. Той трябваше да поддържа магазина. Редно бе да получи обезщетение.
Оказа се, че цялата група искаше да нощува. Наистина изглеждаха на предела на силите си, дори фодрамите бяха изцедени.
Изчисляването приключи и лидерът само кимна, когато му бе показана хартията. Обикновено се пазареше упорито, ала тази вечер не каза нищо, с което накара магазинера да поклати глава. Що за приключения са имали? Със сигурност нещо повече от борба със стихиите, бе убеден. Отново поклати глава, събра теглилките и аршините и показа стаите на гостите. Приказките, ако изобщо щеше да има такива, щяха да почакат до сутринта.
— И сега?
Приветствана слънчева светлина влизаше през отворения прозорец. Компанията седеше край голяма маса, някои все още дремещи, опитвайки се да решат как да се заемат с най-важната част от работата си. Питането на Перду увисна във въздуха.
— Продължаваме според първоначалния план — отвърна Кърр. — Помните ли? Продължаваме по Западния път, докато не срещнем брудуонците.
— Сетне водим малък разговор с тях, убеждаваме ги да предадат пленниците си, каним един от тях да дойде с нас до Инструър и да каже на съвета за пакостните брудуонски планове — Перду далеч не бе убеден.
— Ще имаме предимството на изненадата — отвърна Фарр. — От нас зависи дали ще съумеем да се възползваме от това преимущество!
— Засадата е най-големият ни шанс — рече фермерът. — Ала проблемът е как да убием брудуонците, без да нараним приятелите си? И как да заловим един от воините жив?
— И как самите ние да избегнем смъртта? — промърмори Лийт. До него Стела се присъедини към думите му.
— В твоя случай това няма да е проблем, млада госпожице. Ти оставаш тук. Вече говорих с лидера и той ти е намерил място.
— Значи си питал лидера, тъй ли? — Стела бе вбесена и не правеше опит да го скрие. — А мен? Не мислиш ли, че и аз бих имала мнение по въпроса? Или ще продължаваш да ме третираш, както когато попаднах на Лийт и Хал? Отвличайки ме, когато е удобно, и изоставяйки ме, когато се пречкам?
Объркан от тирадата, Кърр не знаеше какво да отговори. Стела не му и предостави възможност, сипейки сякаш предварително изготвени аргументи.
— Искам да ми обясниш нещо — рече тя, изстрелвайки думи една след друга, горящи от нетърпение да бъдат чути, — какво щяхте да правите, ако не бях с вас при Покрития път? Бързо ли щяха да ви убият или бавно? Може би щяхте да опитате плувните си умения във Водовъртежа!
— Ами…
— Щеше ли Уайра още да е жив, ако не бях сред вас на езерото край Средопът? Тялото му сега щеше да бъде изхвърлено на някой пуст бряг.