— Пращам разузнавач — оповести Кърр. — По-скоро Фарр ще изпрати такъв от своята група. И отсега нататък никакви приказки, ще се движим колкото е възможно по-тихо. Фарр, кого ще изпратиш?
— Аз ще отида.
— Но тогава кой ще застане начело? Така всичко се обезсмисля!
Перду заговори:
— Разчитал съм следи по време на много ловувания. Може аз да отида.
Кърр се канеше да приеме, сетне си припомни, че Фарр трябваше да избере.
— Много добре — рече Фарр тържествено. — Опитай се да докладваш на всеки няколко часа. И внимавай! Не искаме да узнаят за присъствието ни!
Перду само се усмихна на това недоверие в способностите му. Нямат никаква представа за умението на фенните. Не че самият аз имам, помисли си печално. Пращаха ме да разузнавам, когато вече бяха наловили достатъчно и то само за да ме научат. Е, скоро ще узнаем колко съм научил! Помаха на Компанията и се отправи.
Само два дни бяха необходими на болките, умората, глозгащия глад и отчаянието да се завърнат. По време на някои преходи Манум и Индретт бяха продължавали напред само след настоятелното сръчкване с острието на меча. Издръжливостта ми има предел. Колко още, преди да се строполя на земята необратимо? Умората се беше пропила в него, заглушавайки дори желанието му да избяга, притеснението за Индретт, за Фалта, волята да оцелее.
Не бе повдигал глава с часове и когато го стори, пред очите му се изправи самотна планина. Това Щефлли е? При следващото поглеждане планината бе много по-близо, с покрит в облаци връх.
Тогава се случи нещо, променило всичко. Спряха да обядват — сухо месо за пленниците и задушен заек за брудуонците. Както винаги, Манум бе поставен възможно най-далече от Индретт, ала жестоките поробители не можеха да му попречат да се взира в нея. Което и правеше; двамата не отделяха очи един от друг, докато поглъщаха безвкусните си порции. Около тях воините започнаха да се подготвят да продължат пътя. Тогава с крайчеца на окото си, вляво, Манум зърна някакво движение. Бавно извъртя глава, внимавайки да не привлече вниманието на брудуонците; Индретт проследи погледа му. Ето! Ето го отново!
Ръка, дълбоко в храсталаците. Махаща ръка. И лице. Непознато, ала все пак лице. Ръката се вдигна до устните на лицето, призовавайки към мълчание. Манум се опита да не се взира в него. Ръката помаха още веднъж, сетне тя и лицето изчезнаха.
Компанията тъкмо бе приключила с мрачен обяд, когато Перду дотича в лагера.
— Видях ги! — викна той. — Видях ги!
Моментално бе засипан с въпроси от страна на пътниците, всеки опитващ се да зададе първо своя. Кърр с жест призова за тишина.
Фарр пристъпи напред.
— Докладвай!
Перду се опитваше да си поеме дъх.
— Видях брудуонците — започна накъсано. — Идват насам, точно както Кърр каза.
— Пленниците добре ли са? — попита Лийт, в невъзможност да се сдържи.
— Живи са и са добре.
Лийт облекчено хвана главата си.
— Това наистина са добри новини! — рече Кърр.
— Брудуонците също изглеждаха добре.
— Това вече не са чак толкова добри новини, ала се очакваше.
— Видях ги да раздигат лагера и да продължават по пътя. Двама брудуонци вървят начело, а трети най-отзад пази пленниците.
Фарр помоли за тишина.
— Видяха ли те?
— Внимавах да не се приближа прекалено. Убеден съм, че брудуонците нищо не усетиха.
Кърр потри доволно ръце:
— Добра работа!
Фарр бързо премисляше нещо.
— Преди колко време ги остави?
— Преди около петнадесет минути. Тъкмо приключваха храненето. Между двете места, Западният път се изкачва по хълма.
— Значи са на близо четиридесет минути път — прецени Фарр. — Нямаме много време да подготвим клопката си.
Перду отново заговори:
— На около пет минути оттук има място, което е идеално за засада! Има тесен въжен мост, който прекосява дълбока пропаст. На моста брудуонците ще бъдат уязвими.
— Отлично! — викна Кърр. — Тогава трябва незабавно да идем там!
Само мигове по-късно Компанията търчеше надолу по пътя, забравила всякаква умора.