Как да го направим, чудеше се Стела, обзета от странно спокойствие. Този звяр сякаш може да се изправи срещу всички ни наведнъж и да победи. Насред разгорещеността на битката, внезапно по някаква причина си припомни деня, когато Аноан, по-големият брат на Друин, бе запречил пътеката към езерото и не даваше на малките деца да плуват. Бе повалил няколкото момчета, които се бяха опитали да го предизвикат, ала Стела го бе принудила да отстъпи. Как можеше да забрави? Внезапно по гърба й полазиха студени тръпки, съвсем отделни от разиграващата се пред нея драма. Друин мрази по-големия си брат. Интересът му към мен и отношението му не са ли просто опит да докаже, че е по-добър от брат си? Нима съм само трофей, с който да унижи Аноан? Злобата на евентуалния й бъдещ съпруг я ужасяваше далеч по-силно от този брудуонец. Как смее? Кръвта й пламна. Ако той беше тук, застанал на пътя, щях да го поваля!
Брудуонецът пристъпи към по-възрастния Сторрсен. Бързо, бързо, пришпори се сама Стела. Няма много време!
Перду видя Стела да бяга, но не му остана време да мисли върху видяното, защото се притече на помощ на Фарр. Брудуонецът замахна надолу, винкулчанинът се претърколи настрани и острието се заби там, където само преди мигове бе стояла главата му. Фарр затърси меча си, а Перду нададе вик, надявайки се да привлече вниманието на опитващия се да нанесе завършващ удар воин върху себе си, ала с лявата си ръка облеченият в сиво боец измъкна от раницата на гърба си тояга и я запрати към приближаващия фенни. Тя изсвистя и удари въоръжената му ръка с изненадваща свирепост. Сега Перду остана с голи ръце.
Брудуонецът се извисяваше над беззащитния Фарр. Стела събра четири подходящи камъка от пътя. Претегли на ръка първия и отчаяно се примоли ръцете й да не са забравили номера с двата камъка, на който брат й я беше научил. Първият не е нужно да уцели, припомни си Стела; бе се упражнявала често, макар да не беше хвърляла от деня, в който за малко да извади окото на Аноан.
Сега, разнесе се глас в ума й. Едно, отброи тя и замахна, запращайки първия камък с цялата си сила. Той удари брудуонеца по рамото и боецът с ужасяваща ловкост се обърна, за да се разправи с нападателя си. Две, отброи, хвърляйки втория — не толкова силно, но с по-голяма прецизност. Камъкът с отвратително хрясване уцели слепоочието на воина. Стела хвърли останалите два, още преди той да е започнал да пада. Те пропуснаха, профучавайки през мястото, където главата му стоеше само преди мигове. Закривеният меч издрънча на пътя, последван след секунди и от самия си притежател.
Фарр скочи и грабна ятагана с лявата си ръка. Стела изтича до повалената фигура.
— Направи го! — изкрещя тя. — Довърши го, преди да се е събудил!
Фарр премести острието в десницата си, не доверявайки се на неопитната си ръка да нанесе завършващ удар, макар че не бе ранена, а дясната да кървеше. Животът ни зависи от това, помисли си. Нека ударът бъде чист! Припомни си лежащия на пътя баща. Това е за теб!
— Не! — каза Хал, заставайки пред Фарр. — Не го прави!
Фарр изръмжа, погълнат от ярост.
— Махни се!
— Това не е за баща ти! — викна Хал. — Правиш го за себе си! Искаш да отрежеш болката! Гората не те ли научи на нещо? Не е ли време да оставиш раните да зараснат?
Фарр не бе в състояние да размишлява и понечи да удари Хал.
— Чакай! — викна Перду. — Чуй! Не трябваше ли някоя от групите да залови брудуонец? Един от тях е в ръцете ни!
Той отиде до Фар, чиито очи все още пламтяха.
— Свали меча. Помогни ми да го вържем. Сетне нека отмъстим на останалите врагове.
Фарр се поколеба, докато здравият смисъл на Перду се бореше с гнева.
— Моля те — рече Хал. — И други неща очакват. Дай ми оръжието!
Сакатият протегна изсъхналата си десница.
За момент никой не помръдна, сетне Фарр неохотно му подаде меча. Манум и Индретт се появиха иззад дърветата, следвани от Парлевааг. Фарр седна на земята, хванал главата си с ръце.
С насълзени очи Индретт понечи да прегърне сина си, но той се извърна.
— По-късно ще имаме време за това. Вече загубихме прекалено много време — той се обърна към Стела. — Трябва ни вода, за да промием раните. Ще изтичаш ли нагоре по пътеката?